Поне 10-15 процента по-ниски биха могли да бъдат цените на горивата у нас, ако има реална конкуренция. Според експерти същността на проблема е в акцизните складове.

Както вече стана ясно през базите на "Лукойл" минават над 80 на сто от бензина и дизела. Според политиците от „Нова република”, които осъдиха Министерството на финанисите, за да получат тази информация, петролната компания е монополист и може да диктува условията на пазара.

Складодържателят е и наемодател. Освен какъв да бъде наемът, той определя кой може да ползва базата, условията и изискванията. Ако става въпрос за конкурент, възниква въпросът дали пък няма да каже че няма място, например.

Единственият начин вносителите да заобиколят данъчния склад е да платят предварително акциза в държавата, откъдето се купуват горивото, например Гърция. След това трябва да го платят още веднъж у нас и да чакат гръцките данъчни са им върнат парите. Това трябва да се случва за всяка цистерна и е абсолютно икономически неиздържано.

Тъкмо заради подобни пазарни игри цената на бензина у нас е висока, въпреки че данъците ни са сред най-ниските. Без акцизи и ДДС литър бензин днес у нас струва малко над 50 евроцента. В Полша, е най-ниската цена 35 евроцента. А средно без данъци бензина в Европа струва около 50 евроцента.

Въпреки че по закон е възможно,  заобикалянето на данъчните складове е безсмислено. Дори и дребен вносител не може да прави точни сметки колко гориво на ден му трябва и да плаща налози на две места. Ако се внася от държава извън евросъюза акциза се плаща само у нас, но пак трудно да си позволиш ежедневни транспортни разходи.

9 от всеки 10 литра бензин минават през базите на „Лукойл”. Дори някой да реши да направи данъчен склад остава въпросът дали вече осигурената клиентела на данъчния склад ще предпочете новия играч. Изграждането на собствени данъчни складове струва между 200 и 300 милиона лева. Освен това държавата изисква и огромни банкови гаранции.

Мартин Владимиров от Центъра за изследване на демокрацията посочва какъв е основният въпрос: „За какво им е те да започват такава война с най-големия играч в региона”.

Тъкмо върху това монополно положение трябва да се съсредоточи Комисията за защита на конкуренцията категоричен е експерта.

Според „Лукойл” в обема горива посочени в справката влизат и големите резервоари на бургаския комбинат, които се ползват за производствени цели, а останалите им бази били съизмерими с другите лицензирани данъчни складове. Поставят и въпроса дали не се очаква групата да разруши част от съоръженията си, за да намали процентния им дял.