Папа Франциск не е искал да става глава на Римокатолическата църква. По свое желание се отказва от редица папски привилегии, като луксозно жилище и лимузина. Всичко това обаче не е изненада за хората, с които е израснал по пътя си до Ватикана.
В края на 50-те години на миналия век 24-годишният Хорхе Берголио учи в семинарията Сан Игнасио де Лойола в Чили.
Хуан Валдес, който е бил негов съученик, казва, че е бил ученолюбив, затворен и много целеустремен.
Съучениците на Берголио помнят, че никога не е пропускал училищните часове. Обичал екскурзиите, играел футбол и баскетбол и винаги участвал в споделянето на традиционния за Латинска Америка чай йерба мате. Покана за напитка, която и до ден днешен не пропуска.
30 години по-късно, като професор в аржентинския колеж Сан Мигел, Хорхе Берголио преподава на хърватина Драго Пилсел.
„Помня отец Берголио като много мил, възпитан и дружелюбен. Винаги готов да помогне на студентите си. В същото време имаше много силен характер - беше сериозен, силен и справедлив”, разказва Драго Пилсел.
Като францисканец кардинал Берголио ревностно се бори срещу бедността и остро критикува управлението в Аржентина, довело до унищожителната икономическа криза в страната през 2001 и 2002 г.
Като папа Хорхе Берголио сменя името си на Франциск, но остава верен на себе си - с личен пример раздава уроци на околните по доброта и смирение. Още в първите месеци на своето папство Франциск доказва, че може да разговаря с всеки и да отговаря и на най-трудните въпроси.