Градът на истината - спомен за един друг палатков лагер

Въпреки че протестите станаха ежедневие тези дни, а до парламента бяха разпънати палатки, София помни и други палаткови лагери. Преди 23 години пред президентството, на жълтите павета, беше издигнат Град на истината, заради съмнения за фалшифицирани избори.

Фоторепортерът Иван Стоименов казва, че обича да снима улици и очи, защото там има и болка и радост. В Града на истината срещнал много очи.

„Очи пълни с надежда. Надежда за по-добро. По-хубав живот, за една свобода мечтана, която получихме, но само на думи,” подчертава фотографът.

Иван започва да снима Града на истината от момента, в който се издигат първите палатки. Събират се артисти, учени, еколози, дори психиатри. Запечатва емоциите в града на черно-бяла лента.

„Имам чувството че ние българите не градим, а рушим . Изкупихме от моргите старите коли на европа, върнахме си земята, тя пустее,” разказва Стоименов.

Хората започват да се събират пред президентството в лятото на 90-те , когато се усъмняват във вота за Велико народно събрание и искат БСП да си отиде от власт. Градът бил организиран перфектно - имало е църква, улици, комендант и кмет, разказва един от хората „живели" в него.

Едвин Сугарев си спомня, че Градът на истината имал и кмет. „Мисля, че се казваше Георги Георгиев, артист от Сълза и смях. Грижеше се всичко да е наред, чак до палежа на партийния дом, когато града беше пометен,” казва той.

Градът стоял пред президентството около месец. Снимките, които прави Иван на същото място са пак на очи, защото в тях има и болка и радост.