Българите са най-колебаещите се в света по отношение на ваксинацията срещу COVID-19. 22% от нашите сънародници казват, че не знаят дали ще се имунизират. По този показател сме първи сред всички анкетирани страни. 

Това показват данните на последното социологическо проучване на „Галъп интернешънъл“, което е част от международно изследване в 47 държави за нагласите на обществото по време на пандемия. В България допитването е проведено сред 808 души в периода 26 октомври - 6 ноември 2020 г.

Снимка: Галъп интернешънъл

Според социолозите колебанието на българите по отношение на ваксините показва не особено висока увереност и силна зависимост от потока информация и необходимостта от разяснителна кампания.

42% от българите изразяват своето желание да се ваксинират, в случай че има обществено достъпна ваксина срещу болестта, която е считана за безопасна е ефективна. 36% по-скоро не биха си поставили такава ваксина. Отговорите у нас са близки до средните стойности за ЕС, особено до тези на източните държави от ЕС, отбелязват от „Галъп интернешънъл“.

Агенцията заключава, че макар и българите да не приемат с особен ентусиазъм идеята за ваксинация срещу COVID-19, пандемията не е повлияла негативно на цялостните нагласи на обществото ни към ваксините. Малко над една трета е делът на тези, които споделят, че след глобалната пандемия е по-вероятно да се ваксинират по принцип, а малко под една трета са тези, които казват, че няма промяна в тяхното отношение по този въпрос. Една четвърт пък е делът на тези, които споделят, че сега е по-малко вероятно да се ваксинират.

35% от респондентите у нас очакват след пандемията от коронавирус българите да са по-склонни да се ваксинират по принцип. 22% смятат, че след пандемията българите по-скоро ще избягват ваксините, а 16% не виждат промяна в общественото мнение по-този въпрос. Отново значителен е делът на тези, които не могат да отговорят - 28%. Най-висок от всички страни, участвали в изследването.

Снимка: Галъп интернешънъл

32% от запитаните в края на миналата година българи смятат, че правителството у нас се справя добре със ситуацията с коронавируса. 56% обаче не се съгласяват. 11% не могат да преценят. В първите месеци на кризата миналата година българското правителство, а и много други по света, получиха силен ситуационен рейтинг, породен донякъде и от страха и неизвестността на новата заплаха. Постепенно, в последните месеци този силен първоначален заряд на подкрепа се изчерпва. В това отношение българите не се различават от гражданите в САЩ, Европа и Латинска Америка, отбелязват социолозите.

Недоволството от правителството е особено високо по отношение на управлението на кризата с коронавируса в Украйна, САЩ, Великобритания и Босна и Херцеговина – над две трети от интервюираните там съобщават, че са недоволни от правителството.

През април и юни близо три четвърти от българите са одобрявали начина, по който правителството у нас се справя с коронавируса, но сега този дял се е стопил до една трета и ще трябва да се изчака какъв ще е ефектът от спада в случаите на коронавирус, за да се види имали съживяване на показателите.

Две трети от българите се съгласяват с твърдението, че ограничаването на пътуването между страните е приемлив метод за борба с разпространението на коронавируса. Една пета е на противоположното мнение. 9% не могат да преценят. Макар че общественото мнение в страната ни е по-скоро близко до средното за света, българското общество е по-скоро от онези, които подкрепят с известна неохота ограничаването на пътуването, дори и то да е с цел минимизиране на разпространението на заразата.

Снимка: Галъп интернешънъл

В края на 2020 г. у нас се наблюдава закономерен на фона на многото случаи на болест спад в склонността на обществото ни да приема заплахата от коронавируса за преувеличена. Вече 44% от анкетираните не смятат опасността от новия вирус за преувеличена, докато преди това обратната теза е имала повече поддръжници.

Делът на хората, които и сега смятат, че заплахата от COVID-19 е преувеличена обаче продължава също да бъде висок - 42%.

През последните месеци делът на пренебрегващите опасността е спаднал значително – с повече от 30% спрямо изследването от първата вълна в края на март. Така изглежда, че обществото ни, макар и да привиква с живота в условията на COVID-19, е започнало да приема опасността по-сериозно, посочват от „Галъп интернешънъл“.

Снимка: Галъп интернешънъл

56% от анкетираните българи изразяват готовност да се откажат от някои от своите човешки права, ако това ще помогне да се спре разпространението на коронавируса. 31% не биха жертвали своите човешки права, дори и за да ограничат заразата. 13% не могат да формират мнение по този въпрос. 

Макар че мнозинството у нас все още е склонно да се откаже от свои права в борбата против вируса, забелязва се и сериозен спад на изразената готовност за това в сравнение с декларираното съгласие през март (83%) и април (78%). Българското общество е и далеч по-неуверено в съгласието си за отказ от човешки права на фона на обобщените за света данни.

  • МЗ предлага: Заразените с COVID-19 да останат вкъщи 14 дни, а контактните – 10 дни
  • 442 са новите случаи на COVID-19 за денонощие у нас
  • Има или няма карантина за учениците при болен от COVID-19?
  • COVID-19 и ваксините: 14-дневната заболеваемост продължава да се покачва
  • Скок на заболелите от COVID-19 и грип у нас
  • Ръст на заразените с COVID-19: Над 3200 души се ваксинираха за последните три дни
  • Ваксинация срещу COVID-19: МЗ осигурява 1,3 милиона ваксини на Рfizer/Biontech
  • Без карантина за коронавирус: Здравните власти предлагат отпадането на задължителната изолация
  • Близо 3 млн. COVID тестове са останали неизползвани в училищата
  • У нас за първи път установиха варианта XBB.1.5 на COVID-19