Българите, които не са чували за „Зелената сделка“, са повече от онези, които са чували за нея. Това показва проучване на „Екзакта Рисърч Груп“.

От социологическата агенция уточняват, че за една година се е увеличил делът на запознатите с този термин. Намаляват и напълно неинформираните.

Най-често разпознаващите термина „Зелена сделка“ са висшистите (сред 67% от тях), столичаните (сред 57% от тях), жителите на областните градове (сред 53% от тях), живеещите без лишения и българите на възраст между 30 и 60 г.

Снимка: Екзакта

По-слабо запознати са хората на възраст под 30 години (сред 56% от тях), тези над 60 г. (сред 54% от тях), респондентите с основно и средно образование, хората с нисък стандарт на живот и жителите на малки градове и на села.

Знае ли се какво означава „Зелената сделка“?

„В сравнение с октомври 2020 г., през октомври 2021 г. регистрираме ръст от 7% в дела на правилно отговарящите (от 39% на 46%), че „Зелената сделка“ е набор от европейски политики за дългосрочно намаляване на вредните емисии в страните от ЕС и за финансиране на икономическата трансформация към нисковъглеродна икономика“, уточняват от „Екзакта“.

Снимка: Екзакта

На въпроса „Готова ли е България да извлече полза от участието си в плана „Зелено възстановяване и трансформация?“, 44% от запитаните отговарят, че не готова, като се отчита повишаване на недоверието спрямо 2020 г. 20,8% са на мнение, че страната ни е готова, а 34,8% не могат да преценят.

Проблем ли е мръсният въздух за българите?

Относно замърсяването на въздуха над 40% от респондентите отчитат, че този проблем не е решен в тяхното населено място.

85,4% са на мнение, че не биха сменили мястото си на живеене с друго, където въздухът е по-чист.

Снимка: Екзакта

Според социолозите през последната година нарастват дяловете на българите, които са готови персонално да подпомогнат борбата с климатичните промени, като предприемат някои мерки и спазват определени ограничения.

От какво би се отказал българинът в борбата срещу климатичните промени?

Личната готовност за ограничения най-често се свежда до ползване на козметични продукти, отговарящи на екологичните стандарти. Това посочват 79% от запитаните – по-често жени и вискообразовани хора на възраст до 50 г.

В същото време обаче над 60% от жителите на селата и от представителите на малцинствата, за които това е достъпното отопление, не биха предприели подобна мярка.

Най-слаба е персоналната готовност за подпомагане на борбата с климатичните промени като се намалят пътуванията с автомобили. 53% от българите биха предприели подобна стъпка, а нежелаещите да го направят са по-често мъже, жители на областните градове и хора на възраст под 50 години.

49% биха ограничили консумацията на месо. 60% от жените биха приели подобно ограничение, докато 64% от мъжете са твърдо против.

Една трета биха плащали еко данък върху самолетните билети - по-често висшисти, хора с висок стандарт и респонденти на възраст между 30 и 40 г.

Снимка: Екзакта

Повече за проучването:

За да регистрира първоначалните обществени нагласи и очакванията на българите към „Зелената сделка”, Екзакта Рисърч Груп проведе две национални представителни изследвания сред пълнолетните българи – през октомври 2020 г. и година по-късно - през октомври 2021 г. Методически бе осигурена съпоставимост на данните от двете изследвания. 

Първото проучване е проведено от 1 до 7 октомври 2020 г. сред 1005 пълнолетни българи от цялата страна.

Второто проучване е проведено в периода 29 септември – 4 октомври 2021 г. На квотен принцип (чрез стратифицирана извадка по пол, възраст и тип населено място) са подбрани и интервюирани „лице в лице” 1005 пълнолетни българи в 72 населени места на страната.

Двете изследвания са реализирани със средства на Екзакта Рисърч Груп и с финансовата подкрепа на депутата в ЕП г-н Радан Кънев.

За да научите първи най-важното, изтеглете приложението на bTV Новините за Android и iOS!

Бъдете с нас и във Facebook и Instagram!