Не се очаква хибридните атаки, изразяващи се в бомбени заплахи до училищата в цялата страна, да спрат веднага, смятат експертите. И това е така, защото се определят от много паралелни процеси в няколко държави. Важно е също така, че тези атаки винаги са колективни, но оставят следи след себе си.
Експертите споделят основната теза на МВР, че този кибертормоз не се извършва от един човек.
„Ето вижте, в съседна държава казват 2 македонски граждани са свързани с тези действия. Следейки профила на Телеграм въпросната група – те са доста активни от 26 март – всеки ден по няколко поста, навежда на мисълта че зад това нещо не стои един човек, стоят няколко души“, коментира Любомир Тулев, експерт по киберсигурност.
Опитът в Северна Македония обаче показва, че атаките там са продължили една година и спират, когато службите започват да правят медийни затъмнения. Според експертите атаките обхващат Балканския полуостров когато са налице в един и същи момент паралелни процеси - например войната в Украйна и избори.
„Сякаш ми звучи повече за профил на украино-руска дълга връзка на Балканския полуостров. Обърнете внимание, че дори в Телерам канал още първите дни заплахите бяха не само към България, а Гърция, Македония, Русия и България“, допълни Тулев.
На върха на пирамидата експертите свързват този кибертормоз с атаките срещу сайтовете на МС и президентството. Те определят атаката като сериозна.
Експертите смятат, че стъпките за справяне със ситуацията са две – да се осигурят уебсайтовете и да се използва от кооперативна служебна поща, а втората – държавна стратегия за противодействие на кибератаките.
Според изчисленията на специалистите, в момента бомбените заплахи у нас не са достигнали своя пик.
Статистиката за подадените сигнали сочи, че през цялата 2022 г. на тел. 112 са получени общо 73 сигнала за различни заплахи, в това число и за поставени бомби. От полунощ на 27 март тази година до 11:30 ч. днес на спешния телефон са получени общо 109 сигнала.