„При извеждането на демографските тенденции от 1960 година насам установихме, че от 1990 година сме изгубили 2 милиона и половина души от българското население. Интересно е, че в анализа ние правим връзка с икономическите ефекти. Ние остойностяваме загубата и цената на неблагоприятните демографски промени.“
Това заяви пред bTV Ралица Ганева - член на Съвета за икономически анализи към Министерски съвет. По-рано днес стана ясно, че нов доклад показва, че демографските промени в България представляват сериозен риск за икономическия растеж и устойчивостта на социалните системи.
България е сред страните с най-неблагоприятна структура на населението и голям натиск върху работещите – в момента на практика 100 души издържат 60 в нетрудоспособна възраст. Очаква се този показател да се влошава.
Според Ралица Ганева от 2010 година насам икономическият растеж на България е с един процентен пункт по-нисък.
„Това е в резултат на свитото население в трудоспособна възраст, което го отдаваме на високата емиграция и през 90-те години, и след 2010 година, както и ниската раждаемост. Този ефект върху растежа е изключително притеснителен“, добави тя.
„74% щеше да бъде БВП на човек от населението в стандарти на покупателна способност от средното за ЕС, ако ние не бяхме изгубили тези хора. В момента той е 64%. Имаме 10% пункта нереализирано благосъстояние. Това никак не е за пренебрегване“, подчерта Ралица Ганева.
Според нея това е сигнал за силната нужда от провеждане на адекватна демографска политика.
„Основното в случая е, че трябва да се обърне внимание на дългосрочността на процесите. Демографската криза, която наблюдаваме днес, е резултат от всичко, което се е случвало от много десетилетия насам. Например – раждаемостта пада под нивото на заместване на населението още през 1980 година. Което означава, че успешните политики предполагат дългосрочност, системност, комплексност, всеобхватност“, заяви тя.
По думите ѝ точно това е голямото предизвикателство.
„От една страна те са скъпи. Разбира се, ние разграничаваме директните мерки, които са необходими, компенсиращите, дългосрочните, краткосрочните – важното е да се изпълняват в комплекс заедно. Ключовото е дългосрочността, което означава, че те трябва да бъдат провеждани години наред, което далеч надхвърля обичайния мандат на едно правителство“, каза още Ралица Ганева.
„Ако до 2035 година ние нищо не променим – застаряването на населението ще доведе до много по-голямо ограничение върху растежа на нашата икономика. Европа също е застрашена. Това, което наблюдаваме в България, се наблюдава и в Европа. Това са глобални процеси. Но тук процесите са много по-силно изразени и много по-неблагоприятни. Със сигурност не можем да очакваме, че ще се стопим като нация“, уточни експертът.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
