На 21 май тази година църквата отбелязва и Възнесение Господне (Спасовден) и паметта на светите равноапостоли Константин и Елена.
Възнесение Господне (Спасовден) се отбелязва 40 дни след Великден, винаги в четвъртък.
Празникът е свързан с описаното в Новия завет възнасяне на Исус Христос към небето пред своите ученици. Според светото писание това става на Елеонския хълм край Йерусалим.
С Христовото възнесение завършва и актът на човешкото спасение и затова денят се нарича Спасовден.
Според поверието на този ден се прибират душите на всички покойници, които са на свобода от Велики четвъртък.
Според българските народни вярвания на 40-ия ден от Великден идват и самодиви. Те берат и се кичат с цъфналия в нощта срещу Спасовден росен. С него могат да се лекуват болните.
Ето защо в навечерието на празника всички болни и недъгави хора отиват да преспят на росеновите ливади. Народните вярвания гласят още, че в нощта срещу Спасовден може да се излекува безплодие.
Всяка година на 21 май честваме паметта на светите равноапостоли Константин и Елена.
Свети Константин бил римски император (306-337 г.). Роден в Ниш (днес в Сърбия), той се издигнал до виден пълководец във войската.
След смъртта на баща му император Констанций Хлор, Константин бил поставен от войската на негово място. Той бил възпитан в езическата вяра, но след едно видение на кръст в небето и надпис „С този знак ще победиш!“ наистина победил и решил да спре гонението на християните.
За целта той издал указ в Медиоланум (днес Милано, Италия) през 313 г. за признаване на християнството като позволена религия. Това позволило християнската вяра да се разпространи по цялата римска империя.
Майка му, света Елена, предано работила за утвърждаване на новата вяра и по неин почин бил открит Христовият кръст, били построени множество християнски храмове. Затова и тя се почита като равноапостолна.
На Спасовден имен ден имат Спас, Спасена, Спасимир, Спасимира, Спасияна, Спаска, а в деня на свети Константин и Елена – Константин, Костадин, Константина, Елена, Елеонора и Елица.
