България продължава да е сред държавите членки на ЕС с най-много смъртни случаи, дължащи се на замърсяването, се посочва в доклад на Европейската комисия.
Според данните в документа, страната ни е с най-голям брой загубени години живот, свързани със замърсяването на въздуха, и с най-голямо излагане на градското население на микрочастици.
Основните източници на замърсяване на въздуха с прахови частици (прах) са битовите отоплителни инсталации, работещи с твърди горива, и транспортът. Старият автомобилен парк повишава риска от превишаване на емисиите на азотни оксиди (NOx), се отбелязва в доклада.
В доклада е отбелязан и напредък в прилагането на мерки, насочени към подобряване на качеството на атмосферния въздух. По данни на МОСВ в последните години близо два пъти е намалял броят на превишенията на средноденонощната норма за фини прахови частици (ФПЧ10).
От 29 общини, за които Съдът на ЕС е постановил, че са с нарушено качество на въздуха, вече 9 общини отговарят на нормите–Девня, Добрич, Пирдоп, Сливен, Гълъбово, Стара Загора, Варна, Ловеч и Димитровград. За сравнение през 2017 г. общините са 6, а през 2016 г. – 4.
В доклада не е отбелязан съществен напредък в гарантирането на спазването на задълженията за събиране и пречистване на градските отпадъчни води. Събират близо 26 % от отпадъчните води, като процентът от събраното количество, което се подлага на вторично пречистване или на пречистване при по-строги условия, е още по-малък.
В България все още не е приета всеобхватна програма относно политиката в областта на кръговата икономика. Управлението на отпадъците продължава да бъде съпроводено с предизвикателства, пише в доклада на ЕК.
Според документа съществува риск България да не постигне до 2020 г. целта за рециклиране на 50 % от битовите отпадъци. Държавата разполага с добра правна основа за справедливо изчисляване на таксите за събиране на отпадъци, но законът все още не е влязъл в сила, поради което принципът „замърсителят плаща“ не се прилага, отбелязват от ЕК.
Един от основните рискове за биологичното разнообразие в България продължава да бъде загубата на местообитания в резултат на развитието на градовете и инфраструктурата.
Слабостите в тази област все още включват лошото прилагане на природозащитното законодателство и другите разпоредби за опазване на околната среда. Като причини за това са посочени липсата на природозащитни цели и мерки, неефективното управление и стопанисване на защитените територии, както и недостатъчното финансиране или неефективното използване на финансите.
