Едва 20,6% от медицинския персонал, който подлежи на ваксинация срещу COVID-19, е със завършен курс на имунизация, сочат данните, публикувани в Националния план за справяне с коронавирусната пандемия.
В него са публикувани подробни разбивки по възрасти за имунизационната кампания, както и данни за колко души са с първа доза от ваксините и колко с втора.
Прави впечатление и друго – планът има разчет при различните нива заболеваемост, очертани от МЗ като основни, колко броя легла за лечение трябва да бъдат разкрити в отделните болници и области в страната. Сметката е направена на базата на заболеваемост и процентно съотношение на тежко боледуващи от общо болните.
В някои от случаите разчетите са за нисък двуцифрен брой интензивни легла за цяла област със стотици хиляди жители. Оценката на МЗ вероятно е, че това ще е достатъчно за поемане на удара при повишена заболеваемост.
Имунизационен обхват – прекалено нисък
Според данните, представени в Националния план, до 30 юни 2021 г. са поставени общо 1 761 277 дози ваксини, като със завършен пълен курс са 805 473 души.
Във възрастовата група над 18 г. 16,20% са с една игла, докато 14,63% са със завършен имунизационен цикъл.
В групата, която е и най-застрашена от протичането на тежък COVID-19, а именно лицата над 60 години, с една доза са обхванати 446 432 души или 22,64% от всички подлежащи на имунизация. Със завършен цикъл са 397 957 души или 20,18% от подлежащите.
Изключително нисък е обхватът на имунизацията сред медицинските специалисти и персонал, които подлежат на ваксинация – едва 20,6%.
Прави впечатление също, че от МЗ посочват и ориентировъчно ниво на колективен имунитет, придобит по естествен път след инфектиране с новия коронавирус, въпреки че липсва мащабно национално проучване.
От Здравното министерство цитират серологично проучване, което обхваща 2625 души от различни населени места. Обобщените резултати сочат, че при 43,5% от изследваните във всички населени места се доказват антитела срещу коронавируса.
Само в София при изследвания, които включват 500 души, резултатите сочат, че при 31,2% от тестваните се откриват данни за естествено придобит имунитет.
„Макар и условно, този резултат би могъл да се използва като база за прогнозиране на приблизителния процент от населението, притежаващ имунитет след преболедуване. При това положение може да се изчисли, че при постигнатия досега ваксинационен обхват сред цялото население и ако приемем, че поне 30% са вече преболедували, засега не повече от 45,46% от хората са защитени от следваща инфекция“, посочват от здравното министерство в плана.
Болничните легла
В Националния план има приложение, в което е разчертано поетапното ангажиране на болниците. Те са разделени по области, като са посочени бройките легла, които трябва да бъдат налични във всяка област при различната заболеваемост.
Бройките легла са различни за всяка област в зависимост от населението ѝ, но прави впечатление, че на места интензивни легла не достигат или въобще няма.
Един от примерите е област Видин. В плана е посочено, че при население 81 212 души при заболеваемост 500 на 100 хил. души за 14 дни или 406 случая за 14 дни се предвиждат 87 легла са активно лечение в болниците със среден престой 15 дни и едва 6 интензивни легла при 20 дни среден престой.
При отделните болници във Видин бройките също на пръв поглед изглеждат недостатъчни – в МБАЛ „Св. Петка“, например, при четвърто ниво на заболяемост (което е равносилно на пълен локдаун – б.р.) са предвидени общо 132 легла за лечение на пациенти с COVID-19, а едва 3 от тях за интензивни грижи.
Многопрофилната болница в Белоградчик, например, ще разкрие само 10 легла, като 0 от тях ще бъдат интензивни.
За област София (столица) изчисленията на МЗ показват, че ще са нужни 1339 болнична легла общо, от които 89 са за интензивни грижи. Посоченото население на София е 1 249 277 души.
Разбивката по болници също изглежда недостатъчна. При четвърто и най-високо ниво на заболяемост в „Пирогов“, например, трябва да има 246 легла за лечение, като от тях едва 31 да са интензивни.
В „Александровска“ общата бройка легла в най-лошия сценарий трябва да бъде 100, от които 20 интензивни. Във ВМА се предвиждат общо 90 легла, а от тях 30 ще са интензивни.
Болница „Св. Анна“ пък фигурира в две таблици – за София-столица и Софийска област. При най-лошия сценарий за заболелите в столицата „Св. Анна“ трябва да разкрие 150 легла за лечение на пациенти, от които 15 за интензивни грижи. За болните от Софийска област лечебното заведение трябва за разкрие общо 245 легла за пациенти, от които 26 за интензивно лечение.
„Св. Анна“ в столицата е посочена като единствената болница с легла за интензивно лечение за цялата Софийска област. Дали тези две бройки се припокриват една друга, или „Св. Анна“ трябва да разкрие общо почти 400 легла – не става ясно.
Лекарствата за COVID-19
От приложението, което очертава различните лекарства, които се използват в лечението на COVID-19, става ясно, че държавата планира да осигури терапия с моноклонални антитела чрез рамкови договори, сключвани в Европейската комисия.
Предвижда се първоначално моноклоналните антитела да се осигурят за лечението на 2000 пациенти с потвърден COVID-19, които отговарят на определени критерии.
Лечението на тези 2000 души ще струва 7 462 000 лева.
