Сблъсък на виждания и идеологии от целия политически спектър ще предложи вотът на 14 ноември. България избира едновременно президент и, за трети път тази година - парламент. Всичко това се случва на фона на усложнена COVID-  и социално-икономическа обстановка в навечерието на зимата.

Всяка политическа сила излиза предизборна програма и позицията си по приоритетите на България -  политически, икономически, социални, екологични, геополитически... Често тези мащабни документи и политически визии не достигат до избирателите, а публичните изказвания и техните интерпретации не винаги успяват да обрисуват пълната картина, за да направим информиран избор в деня на вота.

Затова уеб редакцията на btvnovinite.bg дава думата на основните* участници в битката за новия парламент. Изпратихме на пресцентровете на партии и коалиции стандартизирани въпроси по основните теми, с които експертите им да се запознаят и да дадат визията си за следващите 4 години. Отговорите им публикуваме по реда на тяхното получаване.

По-долу ще прочетете какви са позициите на „Изправи се БГ! Ние идваме“:

- Какви са Вашите мерки за хората, живеещи под линията на бедността?

От „Изправи се БГ! Ние идваме!“ обявихме 31 мерки за подкрепа на домакинствата и бизнеса в условията на непрестанно увеличаващи се цени на ток, вода, парно и природен газ.

Благодарение на нашите предложения в 46-тия парламент беше приета актуализацията на всички пенсии, както и добавка от 120 лв. месечно. Ние ще настояваме в бюджета за 2022 г. да бъдат предвидени добавки от 120 лв. към пенсиите и за следващата година, като и да се преизчислят всички пенсии на база осигурителен доход от 2020 г.

Не трябва да има пенсионер, който да живее под линията на бедност, която в момента е 369 лв., а през 2022 г. ще стане 413 лв. В момента у нас под линията на бедност живеят над 1,5 млн. души, от които най-голяма част са пенсионери.

С документа 31 мерки ние предлагаме увеличаване на минималната работна заплата, като за времето на кризата държавата да поеме частично тежестта за бизнеса (с разликата от 650 лв. до размера, който да бъде утвърден за времето от 1 януари до 30 април 2022 г.)

Чрез комплексни мерки, включително поемане на 100 % на увеличението на тока за бизнеса, може да се постигне увеличаване на доходите. Над 20 европейски страни вече го направиха, а преди дни ЕК призова правителствата в ЕС да премахнат или намалят данъците върху енергията, за да не фалират хиляди предприятия в целия ЕС. В този смисъл, на 24 октомври ние изпратихме отворено писмо до премиера Янев и министрите да се подпомогнат малките и средни фирми с размера на цялото увеличение на тока и газа, което са принудени да плащат в последните месеци, но тази мярка да важи и за домакинствата, за които увеличението на тока, парното, газа и водата влиза в сила от 1 януари или още от 1 декември.

- Изкривяват ли парите от ЕС бизнес климата у нас? Какъв План за възстановяване е нужен на България?

Бизнесът има нужда от допълнителна финансова подкрепа. В Плана за възстановяване и устойчивост трябва да има пряка финансова подкрепа за бизнеса, за малките и средните фирми. Поздравления за служебното правителство, че направи това, което правителството на Борисов не направи - добре е, че парите за бизнеса са увеличени от 900 млн. лв. на 1,2 млрд. лв. По-важното е, че 840 млн. лв. от тях ще бъдат пряка финансова подкрепа за фирмите. В момента бизнесът е на колене заради увеличението на цените на тока и на инфлацията на суровини и материали. Важна част от Плана за възстановяване и устойчивост е, че ще бъдат отделени средства и за нова медицинска апаратура – 350 млн. лв., а 90 млн. лв. са за медицински хеликоптери.

- Как българската енергетика ще се приспособи към Зелената сделка ? Каква трябва да е съдбата на въглищните електроцентрали?

Ние настояваме животът на въглищните централи да бъде удължен поне до 2040 г., като при трансформациите нито един работник да не работи при по-лоши условия или за по-ниско трудово възнаграждение. Ние ще сме гарант, че ще има достатъчно финансиране за привличане на инвестиции за високотехнологични паркове, стартъпи, биоземеделие, зелени топлофикации, развитие на високотехнологични производства за по-добри условия на труд и по-високо заплащане. От Фонда за справедлив преход у нас ще влязат 2,4 млрд. лв., от които настояваме да има достатъчно и за зелена и дигитална икономика, стартъпи, иновации, зелени топлофикации и технологични компании и производства.

- Какви са Вашите мерки срещу корупцията в България?

С двете комисии по ревизията в 45-тия и 46-тия парламент, а и действията на служебното правителство, показаха, че корупцията може да се разкрива. Разкрихме редица нарушения и злоупотреби в ДКК, Автомагистрали, Монтажи ЕАД, топлофикации, енергетиката, Енергийната борса, Фонд земеделие, Булгартрансгаз, държавните горски стопанства, земеделието, вноса на опасни отпадъци, във фермите за норки, „златния гьол“ на ГКПП „Капитан Андреева“ и граничните пунктове, газовите връзки, Турски поток и др. Във втората Комисия по ревизията поставихме акцент и започнахме с енергийните държавни дружества и Българската енергийна борса заради драстичното увеличаване на цените на тока за бизнеса. Стана ясно, че заради спекулации на борсата и заради кадрите на Борисов в държавните енергийни дружества цената на тока е висока, а определени търговци са спечелили милиони за буквално няколко минути.

Ние настояваме за смяна на ръководствата на енергийната борса и на държавните енергийни дружества.

Предвиждаме промени в Наказателния кодекс и Наказателно-процесуалния кодекс за по-бърза и ефективна борба с корупцията по високите етажи на властта и организираната престъпност. Предвиждаме още фокус върху квалификацията на кадрите в МВР.

Като мярка за борба с корупцията предвиждаме и пълно премахване на гишетата и въвеждането на изцяло онлайн администрация и търгове.

- Как ще се справите с битовата престъпност?

Чрез намаляване на дела на административните служители в системата на МВР за сметка на редовите полицаи. Сред мерките ни е осигуряване на осезаемо полицейско присъствие и действие на полицията във всички населени места, инвестиции в оборудване, автомобили и техническо обезпечаване на полицаите. Нужни са и сериозни усилия за освобождаването на МВР-системата от политическа намеса, в т.ч. и чрез промяна на нормативната база.

- Опазва ли България своята природа?

Комисията по ревизията в 46-тия парламент разкри скандални злоупотреби с управлението на вноса на отпадъци и тяхното горене. Време е институциите да си свършат работата за опазване на околната среда. Ние настояваме за преосноваване на РИОСВ-тата и засилен контрол от тяхна страна на вноса на опасни отпадъци. Имаме готов законопроект за ограничаване на вноса на боклук от трети страни и за по-строг режим на инсталациите за горене и съхранение на отпадъци.

- Как ще задържите младите хора у нас?

Социалната част на нашите 31 мерки поставят акцент върху младите семейства, самотните родители и децата. Предлагаме 2000 лв., 3000 лв. и 4000 лв. помощ при раждане съответно на първо, второ и трето дете. За второ и трето дете предлагаме 10 000 лв. еднократна помощ за родители, които са се осигурявали в последните две години. Увеличихме сумата за втората година от майчинството – от 380 лв. на 650 лв., като предвиждаме изравняването й с минималната работна заплата за догодина. Предлагаме и увеличаване на детските от 40 лв. на 100 лв., ваучери за детегледачки, неотложни битови ремонти, ваучери за ток, вода, парно, природен газ, достъп до образователни услуги. Мерките ни предвиждат и безплатни детска градина и ясла за всяко дете (което вече е направено в около 40 общини в страната), както и безплатни учебници, лаптопи и таблети за дистанционно обучение на учители и ученици.

- Трябва ли да се увеличи бюджетът за отбраната?

В нашата програмата е заложено до края на мандата разходите за отбрана да достигнат ниво от 2 % от брутния вътрешен продукт. По този начин те ще съответстват на националните потребности и на решения на НАТО от 2014 г. Ще продължим модернизацията и превъоръжаването на военните сили с ясни срокове и източници на финансиране според възможностите на страната.

*Според проучванията на „Маркет линкс“, „Галъп Интернешънъл“, „Алфа Рисърч“ и „Екзакта Рисърч Груп“.