Месец преди началото на новата учебна година парламентът не прие на първо четене законопроекта за изменение на Закона за предучилищното и училищното образование, внесен от Атанас Зафиров от БСП и група народни представители.

С измененията се предлагаше въвеждането на правилото - един учебник по предмет за всеки клас.

Законопроектът беше отхвърлен с 87 гласа „за“, 77 „против“ и 26 „въздържали се“.

Промените подкрепиха от "Възраждане", "БСП за България", "Има такъв народ" и 20 депутати, нечленуващи в парламентарна група.

От ГЕРБ-СДС гласуваха "против" и "въздържал се". От групите на "Продължаваме промяната - Демократична България" и на ДПС бяха "против". Трима независими депутати гласуваха "въздържал се". 

„Утвърждаването на един учебник е безусловен начин да се избегнат корупционни практики за сметка на качеството на обучението, както и начин, независимо от това къде учи детето, то да има еднакви условия на образование и възможност за личностно развитие“, посочваха в мотивите си вносителите.

Снимка: БГНЕС

Според тях подобен подход би довел и до значимо намаляване на цената на учебника и разходите на държавата. 

„Парадоксът да се учи по 7-8 различни учебника с различно съдържание трябва да спре", заявиха още по-рано от групата на БСП.

Темата с въвеждането на един учебник по предмет е дълга.

 

През март 2023 година президентът Румен Радев призова на конференция за единно съдържание на учебниците по български език и литература, история и география.

„Затова и този въпрос ще стои – да се подложи на дебат дали само един типизиран учебник или много учебници. Но голямата цел е може ли да постигнем обединение на нацията, ако децата нямат една типизирана представа за България и света. Нашите учебници ще бъдат ли те бизнес за някои, или прокарване на цели за влияние за други“, коментира тогава държавният глава.

Още през 2014 година проф. Анелия Клисарова, министър на образованието и науката в кабинета „Орешарски”, изрази категоричност, че учебникът по всеки предмет трябва да бъде един.

А синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ тогава реагира, че подкрепя безрезервно ограничаването на вариантите за учебници до един, като поясни, че тази идея е на синдиката, на българските учители и родители от преди много години, а не на проф. Клисарова.