Ричард Мърфи е един от най-успешните британски политически консултанти. Той работи повече от 20 години с Консервативната партия.

Мърфи е от хората, които познават голямата политика буквално то кухнята. Участвал е в кампании на Джон Мейджър и Маргарет Тачър. Първата му среща с Желязната лейди била, когато бил 12 годишен.

„Срещнах я за първи път през 1975 г. Тя току що беше избрана за лидер на консервативната партия. Още не беше министър-председател. Бяхме организирали предпарламентарни избори в Уест Вилидж, в Лондон. И моят баща водеше кампанията на тези избори”, разказва Мърфи. „Тя дойде, за да подкрепи кампанията. Въпреки че бях на 12 години, ако не се лъжа, тя толкова силно ме впечатли. Някои дами бяха в кухнята, за да измият чиниите след дългия обяд. Маргарет Тачер влезе и каза „благодаря ви за работата, която свършихте”. И си протегна ръката, за да поздрави жените, които миеха съдовете. Те се смутиха, защото целите им ръце бяха покрити със сапун. Но Тачър каза, това няма никакво значение и им стисна ръцете. Ето тази случка беше решаваща за любовната ми афера с нея. Видях я в необикновена светлина”, добавя политологът.

След тази среща професионалният път на Ричард Мърфи е предопределен. Ръководил е националния щаб за предизборни кампании на консервативната партия. Бил близо до и близък с Маргарет Тачър. Заради това се почувствал обиден, когато гледал биографичния филм за нея с участието на Мерил Стрийп.

„Предпочитам да кажа, че не съм го гледал, защото има толкова лош поглед към живота й. А аз съм голям фен на лейди Тачър. Много объркан бях. Част от филма беше добър, ако трябва да съм честен, но мисля, че беше ненужен начинът, по който този филм описа нещата. По времето, когато филмът беше заснет, имах щастието да бъда на един прием с Маргарет Тачър. Имах късмета да говоря с нея три минути. Тя беше в перфектна форма - разговаряше, отговаряше на въпросите ми. Това не беше Тачър от филма. И това според мен обезсмисли начина, по който беше разказана историята й”, категоричен е Мърфи.

Той е убеден, че многото информация за влошеното ментално здраве на легендарния британски премиер е преувелича.

За да стопи бариерата с публиката си, политикът трябва да свали сакото си, когато говори на закрито с избиратели. Това е един от златните съвети на Ричар Мърфи. За бариерата между Великобритания и българските емигранти обаче мнението му е различно.

„Това няма нищо общо с българите и румънците. Всеки може да бъде засегнат от тези решения. Въпрос на време е. Има определени хора в Обединеното кралство, но дали са мнозинство, не зная, със сигурност голямо малцинство. Та тези хора си мислят, че от 1975 г., когато за първи път гласувахме на референдум дали да станем част от Европейското икономическо пространство, бяхме излъгани. Никой не ни каза, че това ще се превърне в Съюз”, казва Мърфи.

„Преживяхме разширяването на Европейския съюз през 2004 г. Казаха ни „да, границите падат и хората от 9 източноевропейски държави ще пристигнат във Великобритания”. Казаха ни, че няма нужда от притеснения защото прогнозата беше за около 10 000 души. Но за няколко години те станаха 1 милион само от Полша. И така, когато стане въпрос за България и Румъния, си казваме „още колко”? Защото не става въпрос за хора. Става въпрос за заселване. Къде ще живеят всички? Ами здравеопазването? Всичко това наслагва напрежение върху здравната система, заселването, образованието, социалните придобивки”, обяснява британецът.

„Моля ви, разберете, това няма нищо общо с българите и румънците. Просто хората във Великобритания се събудиха и казаха „е, Европейският съюз няма чак такова влияние върху нас”, добави Мърфи.