„Амнести Интернешънъл“ публикува годишния си доклад за състоянието на правата на човека по света. У нас основни проблеми продължават да бъдат влошаването на свободата на изразяване, нарушаването на правата на ЛГБТИ общността и насаждането на омраза срещу етническите малцинства. Правозащитната организация изследва периода 2023-2024 г. за състоянието на правата на човека в общо 155 държави.

Свобода на изразяване

Задълбочава се влошаването на свободата на изразяване у нас. Според доклада в България се увеличава практиката за завеждане на стратегически „дела шамари“ като форма на тормоз и спиране на неудобни журналистически разследвания.

Организацията отбелязва усилията на парламента да предостави по-добра защита на журналисти срещу подобни практики, но определя промените в Наказателния кодекс като „недостатъчни“. Сред приетите промени са значително по-малките наказания за обида и клевета срещу длъжностни лица.

Центърът за медиен плурализъм и медийна свобода идентифицира България като страна с „висок риск“ по отношение на медийната свобода и плурализъм.

Права на ЛГБТИ хората

В България остава проблем нарушаването на правата на ЛГБТ обществото.

През февруари Върховният касационен съд отмени възможността за юридическа смяна на пола за транс хора. През юли парламентът прие поправки в Наказателния кодекс, според коитo нападенията, основани на сексуалната ориентация на пострадалото лице, се третират като престъпления от омраза, като по този начин наложи по-тежки наказания за извършителите.

 

През  септември  Европейският  съд  по  правата  на  човека  (ЕСПЧ) постанови,  че липсата  на  правно признаване на еднополовите двойки в България представлява нарушение на правото на личен и семеен живот.

В мотивите си от съда казват, че в страната трябва да се създаде правна рамка, различна от брака, която да урежда отношенията на еднополовите двойки. Решението не означава, че трябва да разреши брака между хора от един и същи пол.

За създаването на правна рамка, уреждаща отношенията на еднополовите семейства се изискват промени в Семейния кодекс.

Права на мигрантите и бежанците

Случаите на изтласкване на бежанци и мигранти по границите ни, все по-често придружени с насилие, особено на границата с Турция, не намаляват, показват данните от доклада.

С финалния вот на Европейския парламент за Пакта за миграцията и убежището на страните в ЕС се реши въвеждането на „задължителна съпричастност“ между държавите за разпределяне на мигрантите в евросъюза.

Така принципът за солидарност между 27-те държави вече стана задължителен.

Страните, които не искат да приемат мигранти, ще помагат на държавите „на първа линия“ като участват в други дейности - например да плащат вноска за всеки кандидат, когото откажат да приемат.  

Ако България сигнализира, че на наша територия има прекалено много мигранти с искане за убежище, Съветът на ЕС трябва да реши как да ги преразпредели. Ако някоя държава откаже да приеме бройката, която ѝ се полага, а друга държава се съгласи да я поеме, то тогава отказалата държава заплаща на съгласилата се държава сума от 20 000 евро на мигрант.

„През последната година наблюдаваме влошаване на състоянието на правата на човека в България и това изисква по-голяма отговорност от правителството и държавните институции. Необходима е широка обществена ангажираност за по-доброто разбиране и зачитане на правата на човека, както и за механизмите за гражданско участие. Това ще бъде и основният фокус на новосформирания офис на „Амнести Интернешънъл България“, заедно с изграждането на силна мрежа от активисти и поддръжници и активния диалог с партньори и правителство“, коментира Найден Рашков, директор на „Амнести Интернешънъл България“, цитиран в съобщението на организацията.

 

Права на хората с увреждания 

Докладът отбелязва продължаващата неспособност на България да гарантира правата на хората с увреждания и акцентира върху тревожното положение на условията за хората, настанени в психиатрични институции и домове за социални грижи.

През април Европейският комитет за предотвратяване на изтезанията посети България, за да направи преглед на напредъка по прилагането на неговите отдавнашни препоръки по отношение на „крайно тревожното“ положение на хората, настанени в психиатрични институции и домове за социални грижи.

През ноември парламентът създаде временна комисия със задача да изготви законодателни  предложения,  които  да  гарантират  правата  на  пациентите  с  психиатрични заболявания.

Промените в Закона за здравето бяха приети на първо четене по-рано този месец. Те включваха създаването на комисии за психично здраве към общинските съвети на общините у нас, осигуряването на закрила на вписаните пациенти с психични заболявания в лечебни заведения, както и финансиране от 2 млн. лв. за 273 пациенти, които живеят в психиатричните клиники.