Поредна тревожна демографска прогноза за България. До 2050-та година, страната ни ще загуби една четвърт от населението си. Данните са от доклад на ООН.
Според прогнозите, през следващите 30 години, броят на хората у нас ще се стопи с 23% и ще спадне на 5 милиона и 300 хиляди.
Това ни поставя на челното място в черната класацията на страните, в които населението ще намалява с по 1% всяка година до 2050-та.
В челната тройка са още Литва и Латвия.
За сметка на това, населението на света ще се увеличи от 7 милиарда и 700 милиона души сега, до 8 милиарда и половина през 2030-та година, а през 2100-тната година, ще достигне 10 милиарда и 900 милиона.
Колите са повече от страст на Атанас Павлов. Вече 7 години, откакто е завършил гимназия, се занимава се с тунинг на автомобилите в Съединените щати.
За съжаление тази сфера не е развита в нашата страна поради високите разходи и скъпата поддръжка на автомобилите, казва пред bTV Атанас Павлов.
Атанас е намерил решение за себе си. За оставащите у нас хора на възрастта на родителите му обаче, съществува риск дали ще могат да ползват основни социални плащания като пенсии например заради намаляващия брой хора в работоспособна възраст.
Проблемът се обуславя от ниското заплащане, лошото образование, както и политическата несигурност. Това кара младите да предпочетат по-добре платената и по-удовлетворяваща работа на Запад.
Необходими са усилия в различни посоки, за да се спре изтичането на хора у нас, посочват експертите.
„Подпомагане на семейство, качествени услуги при отглеждането на деца, достъп до качествено здравеопазване”, изброява Елица Димитрова от Института за изследване на населението и човека.
Има и изключения – като Лидия от Мездра.
Млад човек, владеещ няколко чужди езика, но предпочела да остане и да се реализира в малкия град. За нея дилемата никога не е била България или чужбина, а да бъде себе си. Притежава ателие за проектиране и декориране на спортни и естетически костюми.
„Дали ще дадеш всичко от себе си, за да се реализираш, или просто ще кажеш, о, не, трудно е, предпочитам да отида да работя някъде, каквото и да е, да взимам някакви пари и да ги пращам на родителите ми тук или на децата ми. Аз не искам това и затова си останах тук”, казва Лидия.
И Лидия, и Атанас представят бъдещето си в България. Гледат я обаче от двете страни на границата.
