Реакцията при съмненията за първи случай на ебола в България показа, че системата е добра и има капацитет за справяне с извънредни ситуации, но здравеопазването страда от липсата на еднакво ниво на качество навсякъде в страната. Това подчерта директорът на най-голямата спешна болница „Пирогов” проф. Стоян Миланов. „Ако пациентът с ебола беше в Пазарджик?”, попита той и нарече „добро съвпадение” това, че случаят е бил в София, близо до ВМА.
„Качеството на здравеопазването трябва да е еднакво навсякъде”, настоя директорът на „Пирогов”.
Той нарече ситуацията „успешен тренировъчен ден”. „Пробойна има основно в посланието към хората – всява се паника, без да има основание за това. Еболата е преекспонирана в световен мащаб. Има нездрав интерес от страна на фармацевтичните фирми”, допълни още проф. Стоян Миланов.
По думите му, хората боледуват от съвсем други болести и умират от тях всеки ден. „Има пациенти в инфекциозни отделения, които боледуват много по-тежко, отколкото от ебола”, подчерта той.
„Само за днес от травми ще заболеят 70 милиона души, от които ще умрат 15 000, колкото са всички заболели от ебола за цяла година. Около 300 000 ще бъдат приети в болница, а около 5 милиона души ще преминат през спешни центрове”, посочи проф. Миланов с настояване за фокус върху тежки проблеми в глобален план.
„Травмата засяга най-вече младите, нанасят най-голяма вреда в сравнение с всички други заболявания. Травматичните увреждания, настъпили при млад човек, ограничава възможностите му за развитие”, изтъкна още директорът на „Пирогов”.
Той коментира, че финансирането остава един от основните проблеми на „Пирогов” и на здравеопазването в България въобще. „Изтичането и източването са термини, които аз не мога да приема. В България за здраве се дават 20 пъти по-малко средства, отколкото в западни страни. Системата е добра, когато качеството е еднакво на всички нива”, категоричен бе проф. Миланов.
На фона на заявките за спешна реформа в Спешната помощ на новото ръководство на Министерството на здравеопазването, директорът на „Пирогов” посочи, че Спешната помощ не може да бъде „една добра транспортна служба, която просто да стига навреме някъде”. „Спешната помощ беше патерица на цялата реформа и тя обра негативите на цялата здравна реформа”, коментира още Миланов.
Относно идеите за „заплащане на резултат” за медицинските услуги той заяви лаконично, че „медицината не е автосервиз” и не може да се очаква резултат от лечение като при ремонт на автомобил.