Една година епидемия - ебола остава глобална заплаха

Вече година светът се бори една от най-опасните епидемии – от ебола. От края на март 2014 г. смъртоносната хеморагична треска е погубила повече от 10 000 души, други близо 25 000 са заразени, сочат последните данни на Световната здравна организация (СЗО). Само до септември миналата година болестта е превърнала в сираци 3700 деца в трите държави.

Макар случаите да са ограничени в западноафриканските държави Гвинея, Либерия и Сиера Леоне, бързото разпространение, високата смъртност и липсата на ваксина или лекарство за болестта я превърнаха в глобална заплаха.

Бързото разпространение на ебола разкри болезнените слабости на здравните системи в засегнатите страни и критично бавната реакция на международната общност. Преди дни АП разкри, че СЗО два месеца е отказвала да обяви международна тревога заради вируса ебола в Западна Африка.

Организацията призна, че се е забавила, но оправда късната си реакция отчасти с изненадващите характеристики на епидемията, за която се твърди, че е най-тежката в историята. Документи сочат, че служителите на СЗО са били информирани за тежката ситуация в ранен етап и са получили спешен зов за помощ.

Според тях високопоставени служители поверително са предложили да бъде обявено извънредно международно положение заради разпространението на болестта в началото на юни, два месеца преди изявлението в крайна сметка да бъде направено на 8 август.

България има нужда от специална носилка за заразно болни

Страната разполага с възможности да изолира пациенти с опасни болести, уверяват специалисти

Съмненията за случай на ебола в България, които в крайна сметка се оказаха неоснователни, показаха и липсата на готовност от подобен род епидемии и у нас. В страната има само една специална носилка за инфекциозно болни, която е в София.

Вирусът

Снимка: EPA

Периодът от излагане на вируса до развиване на симптомите на болестта обикновено продължава между 2 и 21 дни. Симптомите включват повишена температура, възпалено гърло, мускулна болка и главоболие, последвани обикновено от повръщане, диария, обриви. В по-късен етам болният може да получи вътрешни и външни кръвоизливи.

Болестта е изключително смъртоносна и приключва с фатален край във висок процент от случаите – обикновено от 6 до 16 дни след появата на първите симптоми.

Ебола е изключително заразна болест. В началния период на заразяването вирусоносителят отделя вируси с всички свои телесни секрети – пот, кръв, лимфа, слюнка, урина, семенна течност, фекалии. След известен период вирусът се отделя и от разрушените от него клетки на епидермиса и тогава дори докосването до кожата може да причини заразяване.

При евентуално излекуване вирусът продължава да живее допълнително 7-8 седмици в мъжката полова система, правейки семенната течност през този период опасна дори и след „пълното” излекуване.

Първият заразен

Снимка: EPA

След задълбочено разследване учените стигнаха до вероятния „пациент 0”, от когото е започнала епидемията в Западна Африка. Смята се, че това е двегодишният Емил Уамуно от малко селце в Южна Гвинея.

Той се заразява през декември 2013 г. Само за месец болестта убива него, майка му, сестра му и баба му. Оттам епидемията се разраства като бързо и неудържимо като горски пожар. Болестта се пренася до околните села с хората, които отиват на погребението на бабата.

Скоро ебола стига от малките селски общности до големите градове и сдържането на епидемията става невъзможно. Потвърдени са и случаи в съседните Либерия и Сиера Леоне.

Снимка: EPA

„Чуждестранните” случаи

Ебола предизвика тревоги на международно ниво, когато взе и жертви от западни държави. Това показа лицемерието на развития свят, но и тласна усилията за разработване на лекарство и ваксина за смъртоносната болест.

Първият американец, починал от ебола, бе Патрик Сойър, който си отиде в болница в Монровия, Либерия. Случаят събуди страховете за глобална епидемия, която изобщо не е изключена при съвременните условия на постоянно и бързо придвижване на хора.

С международни полети до Испания и САЩ това се случи. На 6 август бизнесмен, пътувал до Сиера Леоне по работа и заболял от ебола, умря в Саудитска Арабия. Само пет дни по-късно болестта отне живота и на испански каролически мисионер в Мадрид.

Снимка: EPA

На 20 септември либериецът Томас Дънкан посети роднини в Далас. След несъзнателно излагане на ебола, той прояви симптоми и се превърна в първия пациент с болестта в САЩ. Мъжът почина за дни.

На 18 ноември д-р Мартин Салиа стана втората жертва на ебола на американска земя. Той се заразил с болестта по време на работа в Сиера Леоне.

Не липсват и положителните примери – д-р Кент Брантли беше излекуван в Джорджия, благодарение на експериментално лечение, до което обаче хилядите болни в Западна Африка нямат достъп, докато не бъде лицензирано, а този процес отнема години.

Американският лекар, заразен с ебола, оздравя и ще бъде изписан

Д-р Кент Брантли беше лекуван с експерименталния препарат Zmapp

Друг американски лекар, който оздравя след ебола – д-р Рик Сакра, се завърна обратно в Западна Африка, за да продължи борбата с епидемията.

Една епидемиологична година

Снимка: EPA

Година по-късно местните здравни системи в Западна Африка продължават да изнемогват, международната помощ е недостатъчна, а медиите изтласкаха ебола от дневния си ред, въпреки че заплахата продължава да съществува.

През миналата година УНИЦЕФ получи едва четвърт от помощта от 200 млн. долара, за която призова международните донори, в помощ на семействата, засегнати от епидемията.

„Лекари без граници” предупреждава, че сериозното предизвикателство все още предстои. За да бъде обявен край на епидемията, всеки човек, контактувал с болен от ебола, трябва да бъде идентифициран. Броят на новите случаи продължава да е по-висок от всеки друг път, а през последните месеци общият брой на пациентите не е намалял значително.

Въпреки че ебола все по-рядко намира място в заглавията в пресата и в новинарските емисии, епидемията не прави и намеци за наближаващ край и заплахата продължава да бъде реална и глобална.