Първите 50 медици, които ще бъдат ангажирани с оказването на спешна помощ по въздуха, завършиха курса във ВМА. Специалистите ще посетят Италия, за да тестват реалните условия на работа с хеликоптера, който купува страната ни.

Александър Фарфаров и Теодор Цанков са двама от първите спешни лекари, които скоро ще спасяват живот и по въздух.

„Всеки ден се сблъскваме с тежки диагнози, тежки ситуации, със смъртта“, казва д-р Фарфаров.

Снимка: bTV


Не се страхуват нито от тясно, нито от високо.

„И под вода се е случвало, и под автобуси, така че тези неща не могат да ни уплашат“, казва д-р  Цанков.

Д-р Цанков и д-р Фарфаров са анестезиолози в Александровска болница.

„Спешната медицина ти дава това удовлетворение да си до хората в най-тежките им моменти и със своите знания, умения и работа да им помогнеш, буквално да им спасиш живота“, казва д-р Александър Фарфаров, лекар-специализант по анестезиология.

В ситуационния център на ВМА бяха обучени първите 50 лекари и медицински сестри. Хеликоптерите могат да летят само денем, но се търсят варианти за нощни полети.

„Президентът също е уведомен, подкрепя становището ни, че трябва да се мине и на нощен режим, но това ще бъде малко по-нататък във времето“, каза здравният министър Асен Меджидиев.

След сигнал на 112 диспечери ще решават в т.нар. „златен час“ за кои пациенти и към коя болница да изпратят хеликоптер.

„Дълбоката мисъл е да създадем високотехнологична медицина, която да я качим горе във въздуха“, каза проф. Николай Младенов.

„Спешната медицинска помощ по въздух се финансира по Плана за възстановяване и устойчивост, това е една от най-важните инвестиции“, каза вицепремиерът по управление на европейските средства Атанас Пеканов.

12 хеликоптерни площадки се изграждат в страната. В София те са в болниците „Проф. Александър Чирков“, „Лозенец“ и „Св. Анна“.