COVID-19: Има ли право родителят на болничен заради затворената детската градина?

Имат ли право родителите на болничен, за да гледат децата си, тъй като детските градини са затворени като противоепидемична мярка, заради COVID – 19 ? Въпросът предизвика редица коментари и отговори в двете крайности.

bTV събра мненията на адвокати от различни кантори у нас, както и на компетентните институции.

Какво представлява болничният?

Болничният е един от видовете обезщетения, които се изплащат  от НОИ – в случая обезщетение за временна неработоспособност. Целта му е да замести част от дохода, който губим за времето, в което не сме били на работа. Законодателството урежда различните случаи, в които имаме право на това обезщетение.

В Кодекса на труда (КТ) се посочва кога имаме право на отпуск, поради временна неработоспособност, а в Кодекса за социално осигуряване (КСО) - правото на обезщетение за времето на този отпуск.

Къде е „ябълката на раздора“ ?

Законодателството дава право на болничен (чл. 162 от КТ и чл. 11 КСО) и за гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина в заведението или на детето.

И тук възниква въпросът дали затварянето на детските градини (със заповед на здравния министър) във връзка с COVID-19 се води карантина, или не.

Какво казват адвокатите?

Адвокат Ангел Бузалов обръща внимание на факта, че терминът „карантина“ се споменава в законодателството, но неговата дефиниция се дава в подзаконов нормативен акт – ИНСТРУКЦИЯ № 8121з-953 от 08.12.2014 г. за условията и реда за осъществяване на химическа, биологическа и радиационна защита при пожари, бедствия и извънредни ситуации, издадена от МВР. Според нея карантина „са административни, медико-санитарни, ветеринарни и други мерки, насочени към предотвратяване на разпространението на инфекциозни заболявания и свързани с налагането на особен режим върху стопанската или други видове дейност, ограничаване на придвижването на населението, транспортните средства и животните“.

Тази единствена дефиниция обаче по-скоро задава въпроси, отколкото да отговаря на такива, коментира пред bTV адвокат Бузалов. Той прави преглед и на актовете на Световната здравна организация (СЗО), в които се описва карантината. Съгласно дефинициите на Международните здравни регулации на СЗО (второ издание, 2005 г.) карантина е „ограничаването на активностите и/или разделяне от другите на лица със съмнение, които не са болни, или на багажи, контейнери или стоки, по начин, който да предотврати възможното разпространение на инфекция или зараза.“ Съгласно чл.18 от препоръките на СЗО, карантина следва да се налага само на лицата със съмнение.

Този акт на СЗО прави ясно разграничение между карантина и изолация – в изолация се поставят само вече заразени хора, докато под карантина се поставят здрави хора, със съмнение за контакт със заразени, казва Бузалов. А в заповедта на здравния министър, с която се затварят детските градини и училищата, никъде не е разпоредено поставянето под карантина на определени лица, обяснява още той.

За сравнение, в заповедта, с която бяха въведени противоепидемиологични мерки на територията на гр. Банско, изрично се определя, че живущите в града се поставят под карантина. „Преустановяването на посещение на училища и детски градини е общонационална мярка във връзка с епидемията, но не е поставяне под карантина на деца и ученици, защото на практика за тях не важат ограничения за придвижването им, извън тези, приложими за цялото население на България“, твърди Ангел Бузалов.

И прави извода, че хипотезата на болничен отпуск по чл.162 от КТ и на обезщетение по чл.11 от КСО не е приложима в цялост във връзка със затворените училища и детски градини. Същата би била приложима само, ако конкретното дете или семейството му са поставени под карантина.

Адвокат Мария Шаркова също споделя тезата, че в разглежданата ситуация болничен на родителите не се полага. Тя обръща внимание на това, че в Закона за здравето не се използва изразът "карантина", а задължителна изолация (в болница или в домашна среда) на следните граждани: заразоносители и болни (т.е. хора с потвърден случай на заразно заболяване по смисъла на Наредба No 21/2005 г., контактни с първите и такива, завръщащи се от държави, изброени със заповед на МЗ). Това, според нея, означава, че законодателят слага знак за равенство между изолация и карантина (в правната литература се приема, че изолацията се отнася за потвърдените случаи, а карантината - за контактните и лицата, пристигащи от други държави).

„В закона ясно е посочен редът за налагане на изолация, включително и този за изолиране на контактни лица и такива, пристигащи от определени държави. Това е индивидуален административен акт, насочен към определено лице“, коментира за bTV адвокат Шаркова.

Тя допълва, че не може да се счита, че затваряне на детски градини е основание за заплащане на обезщетение поради  неработоспособност, защото съответното заведение не е затворено заради карантина, наложена в заведението, а заради издаден общ административен акт (заповед на МЗ) за преустановяване на съответните занятия в това учебно заведение като противоепидемична мярка. Заради горното, няма как да се приеме, че родителят полага грижи за болен или за лице, поставено под карантина или за дете, върнато от учебно заведение заради въведена в него карантина е изводът на адвокат Мария Шаркова.

На другия полюс е тезата на адвокат Михаела Димитрова. Пред bTV тя коментира, че за нея не е редно да не се прилага обезщетението с аргумент, че яслите, градините и училищата не са поставени под карантина. „Да, съгласна съм, че същите не са поставени под карантина в същинския смисъл на думата. Тези заведения затвориха на 13.03.2020 г. на основание заповедта на министъра на здравеопазването, която има задължително действие. На практика обаче последиците от това затваряне са идентични с тези, предвидени в законите“, обясни адвокат Димитрова.

Лице, чието здраво дете не може да посещава ясла, градина, училище, следва да се грижи за детето си, като за това време остава без трудов доход, а видно от практиката към настоящия момент – и без обезщетение от НОИ, казва адвокатът.

„Следвайки целта на закона, то следва обезщетението да се получава и в настоящия момент, макар и тези заведения да не са поставени под карантина. В българския Закон за нормативни актове е предвидено, че разпоредбите на законите се прилагат според точния им смисъл, а ако са неясни, се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на Република България. Aко ли не – то законодателният орган в лицето на Народното събрание следва незабавно да предприеме мерки за подпомагане на тези лица в настоящия момент. Следва да се предвиди това и в бюджета за 2020 г.“, допълва адвокат Димитрова.

Какво казва държавата?

В отговор до bTV oт НОИ обръщат внимание на това, че за придобиване право на конкретен вид парично обезщетение и за изплащането му трябва да са налице и определени условия.

В случая, освен човекът да е осигурен за общо заболяване и майчинство и да има определен осигурителен стаж, е необходимо и да е издаден болничен лист от здравните органи. Здраво дете се връща от детското заведение, когато в заведението има/е имало болно дете/деца от заразна болест, каквито са шарките, заушката и други, тъй като в тези случаи самото детско заведение се поставя под карантина и не се допускат в него здравите деца.

В този случай болничен лист се издава въз основа на служебна бележка от директора на детското заведение за наличността и срока на карантината и за невъзможността детето да бъде прехвърлено в друга група, а ако детето е болно и е поставено под карантина, то, в зависимост от заболяването му, се издава болничен лист на този, който ще го гледа.

От тази гледна точка, за гледане на здравите деца, които са вкъщи, поради това че не работят детските заведения в резултат на извънредното положение, не би следвало да са приложими разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване . От НОИ допълват, че издаването на болнични листове не е от компетентност на института, компетентни по казуса са регионалните здравни инспекции и Министерство на здравеопазването.

На свой ред, МЗ препратиха въпроса ни към Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК), от където отговориха, че издаването на болнични листове е изцяло от компетентността на личните лекари и ЛКК комисиите, които работят и със съответните договори с НЗОК.