bTV Репортерите: Завинаги на върха

Преди близо век двама прочути алпинисти, Джордж Мелъри и Андрю Ървин тръгват към една от най-големите загадки на XX век – пътуване към Покрива на света. Попитали Мелъри защо иска да изкачи Еверест. Той отговорил просто: „Защото е там.”

Боян Петров е българският височинен алпинист с най-много изкачени осемхилядници. Той е българинът стъпил пръв на четири хималайски гигантa – Гашербрум I, Канчендзьонга, К2 и Манаслу. Той искаше Короната на Хималаите.

Преди да замине, той каза:

Отивам на Хималаите, вярно е. Това е параноя, ако почнеш да си мислиш, че ще умреш преди да направиш някое велико дело.

На 11 април Боян Петров замина за Непал.

В целите на експедицията са най-ниският осемхилядник – Шиша Пангма и най-високият – Еверест.

Боян Петров не изневерява на стила си – отправя се към Шиша Пангма сам и без кислород. За последно е забелязан да се изкачва към щурмовия лагер на 3-ти май. Два дни по-късно алпинисти откриват палатката празна и пълна със сняг.

Издирването му сред вечните снегове на Хималаите се превръща в мисия за цяла България, а две враждуващи държави си протягат ръка.

Над 100 спасители се включват в търсенето по земя, а два непалски хеликоптера за първи път политат над Китай в търсене на алпиниста.

За близките и почитателите на Боян Петров надеждата не угасва.

„Винаги първите ми думи бяха – ти можеш да правиш каквото пожелаеш, защото ти вярвам, че ще го направиш добре и поемаш всичките отговорности”, заяви майка му Ангелина Петрова.

Сестра му Александра Петрова по телефона му е пожелала приятно изкачване:

„И ми каза, че не му се тръгвало, защото тук всичко цъфтяло, чуруликало, а той щял да ходи по снеговете... и аз му казах – ти обичаш сняг. И той каза – Всъщност, да. Питах го кога се връщаш и той каза на рождения ден на малкия му син. Това беше последното”, спомня си Александра Петрова.

Тя беше категорична, че не е готова за най-лошия сценарий.

„Не мога да го дам още... Не мога... не, че другите го дават. Той е нужен на всички”.

Два пъти през живота си Светлана Проданова минава по същия път – с чичо си Христо Проданов и сестра си Мариана Масларова. И двамата остават на Еверест. Срещаме я в училище в родното Карлово, което носи името на именития алпинист.

„Това е много силна болка – да знаеш, че близкият ти човек е в неизвестност и ти се люшкаш между голямата надежда, голямата вяра, че чудото ще стане и страха, че може и да не се случи това чудо и той да се върне”, каза Светлана Проданова.

"Авраме, на върха съм, няма пирамида. Братята са направили една пирамида от четири бутилки. И тяхното знаме заснех. Това е."

20 април 1984. с тези думи Христо Проданов съобщава, че е първият българин изкачил Еверест по Западния гребен, известен още като Жестокия път – сам и без кислород, нещо, което се приема като високо достижение в алпинизма. Минава 6 ч. вечерта, стои на върха 33 минути.

„Няма да лъжа, че помислих: „Хубаво е, че си на върха, ама не виждам кога ще се върнеш”, спомня си Аврам Аврамов, ръководител на експедицията „Еверест – 1984”.

Христо Проданов иска разрешение да остави камерата си на върха. Връща се по собствените си стъпки по Жестокия път. Пада мрак, става все по-студено.

Първият български алпинист на Покрива на света е принуден да прекара нощта на открито в Зоната на смъртта – надморската височина над 8 хиляди метра, при която условията са несъвместими с живота.

Спасителната акция не дава резултат. Според едни от последните му думи, предадени по радиостанцията се предполага, че тялото на Христо Проданов се намира над Голямата сива кула на 8700 метра височина.

„Той употреби 33 минути престой на самия връх и чак тогава започна спускането”, допълни Аврам Аврамов.

След трагичния край на спасителната мисия Аврамов свиква съвещание в общата палатка. Всеки е призован да каже мнението си. Присъства и Николай Петков – по-късно превърнал се в единствения алпинист в света обходил и трите ръба на Еверест.

„Този ден си го спомням. В общата палатка всички седнаха и всеки беше призован да си каже мнението за експедицията какво да се прави оттук нататък. Общото мнение беше да продължи експедицията и да опитаме да го изкачим още веднъж”, каза Николай Петков, който изкачва Еверест през 1984 г. и 2004 г.

На 8 май Иван Вълчев и Методи Савов изкачват Еверест, а на следващия ден върха достигат Кирил Досков и Николай Петков.

Петков успява да намери в снега камерата на първия българин на Покрива на света, с което елиминира съмненията, че Христо Проданов не е бил на върха. „Веднага се зарадвахме, казахме си: сигурно вътре има и кадри. За зла беда по-късно се установи, че касетката е чисто нова, сменена, явно той я е взел и сигурно още стои в пухенката му”, спомня си Николай Петков.

Четиримата алпинисти слизат по Класическия маршрут по непалските склонове и правят пълен траверс на масива, по-късно наречен „Българския траверс”. До ден днешен остава неповторен.

„Истината е, че 5 души се качиха на Еверест, един загина, все пак е успех”, заяви Аврам Аврамов.

20 години след първото стъпване от българин на Еверест, през 2004 г. държавата организира юбилейна експедиция до върха.

Целта – осъществяване на безкислородно изкачване и стъпване на българка на Покрива на света.

В разширения състав на експедицията е включена и Мариана Масларова, племенница на Христо Проданов.

„Тя получи един вид завет от него, защото, когато той тръгваше към Еверест й каза: Мариана, аз вярвам, че пак ще се видим”, разказа Светлана Проданова.

По-късно Мариана се отказва от националната експедиция заради възникнали конфликти сред алпинистите и финансира пътуването си сама.

„Мариана никога не е била човек на такива дребни компромиси и дребни игрички. Не пожела една секунда да се занимава с подобна нелепост”, каза Петър Атанасов, говорител на експедицията „Еверест – 2004“.

Когато пристига в базовия лагер, Мариана Масларова среща алпинистите от националната експедиция. Оказва се, че ще атакуват върха по един и същ маршрут.

Кадри заснети от Николай Петков са запечатали последните дни от живота на алпинистката.

Целта на експедицията частично е изпълнена – младите надежди Дойчин Боянов и Христо Христов изкачват върха без кислород. Христо Христов обаче не се връща.

Един от последните, които го виждат жив е участникът от експедицията през 1984 г. Николай Петков. Христо слиза надолу, а Николай се качва нагоре.

„Разменяме си няколко думи, нормалните неща: „Как си, ок ли си, ще се видим после”, което от моята гледна точка – аз отивам нагоре и аз съм бедстващият, а той отива надолу, и не ти минава през акъла, че той е бедстващият. Той не го показва”, разказа Николай Петков.

Дойчин Боянов се връща да го търси, стига до 8500 метра, но не го открива.

„Всичко беше в рамките на едно денонощие. Христо беше намерен в един момент закачен за парапет, седнал. Толкова”, обясни Петър Атанасов.

Христо е открит мъртъв по-късно на височина около 8700 метра.

„Нямам угризения, защото не съм отказал помощ, не ми е поискана такава. Когато стигнах долу в щурмовата палатка, заварих Дойчин и очаквах, че там е и Христо, и, че аз съм бедстващият. Изведнъж се оказа, че него го няма. Беше кошмарна информация, която установих”, спомня си Николай Петков.

Към върха поема и Мариана Масларова, също без кислород. Бразилско семейство наблюдава, че стига до Христо и стои край него дълго време.

„Ако той е бил жив, може би просто да има човек при него, да не е сам. Ако пък не е бил жив, просто така, да отдаде почит към него. Това никой не го знае и много искам да го разкажа, защото това още веднъж показва какви хора ходят в тази планина”, каза Светлана Проданова. Последно Мариана е видяна на метри от върха. Алпинистите, които я познават, обаче са убедени, че е достигнала Еверест.

„Това са хора, тръгнали към върха, към всеки един висок връх, независимо дали е в планината или в живота, те тръгват да извисят човешкия дух, да се докаже, че може повече и повече”, категорична е Светлана Проданова.

В памет на Христо Христов край родния му град Смолян негови колеги от Художествената академия издигат параклис.

„Той беше като магнит за хората, изключително добър, весел, свръх широко скроен човек”, каза за него Митко Златанов, колега на Христо от Националната художествена академия.

Всяка година в края на май семейството на Христо и негови приятели се събират, за да почетат паметта му.

„Казахме си обичайните думи за изпроводяк. Хората, които е катерил с тях и е бил в планината, видяха, че той отива там с хора, с които няма такава емоционална връзка. И някак си, изглеждаше сам”, заяви приятел на Христо от детството Стамен Гърбелов. Повече от десетилетие след смъртта му, близките не търсят вина.

„Еверест за него беше предизвикателство като алпинист и искаше да направи безкислородно изкачване, но за него това не беше самоцел. Той се чувстваше отговорен, че е избран в националната експедиция и искаше каквото зависи от него да направи всичко, за да оправдае доверието, което му е гласувано”, поясни Стамен Гърбелов.

Христо Христов наистина оправдава доверието и става третият българин изкачил Еверест без кислород.

„Светът се нуждае от хора, които го подтикват да разбере тоя свят, че има и други неща в живота, които са истински – мечти, пространства, които не си видял. Винаги има пионери, винаги има такива, които са първи”, коментира алпинистът Сотир Стойчев. На 16 май е обявен краят на мащабната спасителна акция. Боян Петров остава завинаги на върха.

„Това беше краят на спасителна акцията. Не открихме Боян, но това, което беше възхитително, е как три държави се обединиха в едно – имаме представители от Непал, от България и от Китай. Боян беше поводът за една безпрецедентна акция, която може би ще спаси нечий живот в бъдеще. И искам да благодаря на всички тези хора, които рискуваха живота си заради него и бяха част от този прецедент. Прекратихме търсенето. Боян е легенда! Цяла България ви благодари”, заяви Кирил Петков, член на спасителния екип.

„Има такива хора, които искат да се предизвикват, да открият. Искат себе си да тестват. Няма нужда да обяснявам, защото светът е пълен с всякакви хора и те всички са ни нужни. Не съм се опитвала да го спирам. Боян си е Боян”, каза приятелката му Радослава Ненова. „Той кара всички хора да искат да бъдат най-добрата версия на себе си”, допълни дъщеря му Тея Петрова. Всички тези смели българи са нужни, за да ни покажат, че чудесата съществуват, че можем още и още. Техният порив не умира. Той живее в сърцата ни като пример за последователност, мъжество и твърдост, с които човек може да надскочи границите на собствените си възможности.

"Върхът е в краката ти", казва Боян Петров.

Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google