Военнотранспортен самолет бе предпочетен за първото посещение на президента Радев в чужбина. Защо то се случи именно със самолета „Спартан”? Какво е посланието, което отправя с избора си на самолет върховният главнокомандващ? Законосъобразен ли е полетът, сигурен ли е самолетът, тайна ли е летателният план?

Най-характерното за военнотранспортната авиация е работата в екип, казва капитан Йордан Димитров, специалист по безопасност на полетите.

Готовността за излитане е до 120 минути след получаване на сигнала. Често обаче се действа по-бързо, когато става дума за донорска ситуация.

Първият „Спартан” беше официално предаден на военновъздушните сили преди 10 години. Дотогава армията използваше стари руски самолети, с които не можеше да транспортира военните контингенти в Ирак и Афганистан.

Още през 2009 г. самолетът вече участва във въздушната част от Гергьовденския парад. По това време има два „Спартан”-а.

Самолетът е изключително маневрен, модерен като навигация и много икономичен в сравнение със старите руски транспортни машини.

Има разпереност на крилете от близо 30 метра, дължината му е 22,7 метра, максималната скорост на ”Спартан”-а е 620 км/ч., а дължината на полета му близо 6000 км.

В продължение на 10 години самолетът изпълнява мисии на три континента.

Екипажите му често са герои в новините със специалните си задачи.

През 2011 година те прибират българските пилоти, които бяха държани пет месеца за заложници в Судан.

Един от най-драматичните полети е по време на военната операция в Либия. Екипажът, заедно с външния министър, и журналисти лети до Бенгази.

„Там беше гражданска война, зона с риск, имаше зони, забранени за полети, контролирани от НАТО, и трябваше да бъде много добре координиран целия полет и по време, и със съюзниците, за да няма някакви проблеми. Муамар Кадафи все още беше на власт в Триполи, а нашият полет беше до Бенгази с хората, които подкрепяха Западната коалиция, която пък подкрепяше тяхната борба за демокрация”, разказа подп. Лазарин Лазаров, зам.-командир по летателната подготовка в 16-та транспортна авиационна група.

Подобна е ситуацията, когато летят с военните ни лекари за Мали. В Западна Африка трябва да заобикалят зоните на риск, за да кацнат в Бамако, където ги чакат нови приключения. В базата още се шегуват, че бордния инженер е щял да стане вечеря на местен жител.

„Малиецът се оказа, че е минал през школа в Русия и се разбрахме не на малийски, а на руски. Оказа се, че човекът просто искаше да размени малко фурми за вода”, спомня си техникът старшина Даниел Димитров.

По проблематично било самото прибиране, защото самолетът имал отказ заради голямата температурна разлика.

Какви са тактическите маневри при кацане в опасни зони като Кабул и Кандахар, кои са най-критичните мисии на екипажите – вижте въздействащите разкази и ексклузивните кадри, събрани от Габриела Наплатанова и оператора Павел Баев на борда на военнотранспортния самолет С-27 J. Спартанът, който трябва да лети при всякакви обстоятелства и във всякакво време, защото с това са свързани човешки животи - вижте още във видеото: