Първата копка за Национална детска болница у нас е още през 70-те години на миналия век.

„Беше прието решение за преструктуриране на болница „Лозенец“ в педиатрична“, каза на 30 ноември 2018 г. тогавашният здравен министър Кирил Ананиев.

Болница „Лозенец“ няма да е детска, но няма да е и правителствена – стана ясно на 14 декември 2018 г.

„Взехме решение. Стартираме догодина“, каза от своя страна Бойко Борисов на 19 декември 2018 г. А около година и шест месеца по-късно посочи, че „скелето на старата сграда ще бъде съборено“.

„Преценихме, че най-правилно е да реорганизираме болница „Лозенец“ в педиатрична“, коментира темата в края на 2012 г. тогавашният служебен здравен министър Стойчо Кацаров.

След това обаче неговият наследник на поста – проф. Сербезова, временно спря сливането на болница „Лозенец“ и съществуващата детска болница в София. Тя остана в стола на здравен министър само 7-8 месеца, а служебният здравен министър отново промени курса.

„Окончателно е избран най-подходящият терен за детска болница. Теренът е около 40 декара и се намира в Горна Баня“, заяви д-р Асен Меджидиев в началото на ноември 2022 г.

Годините се сменят, терените се сменят и политиците се сменят, но постоянен остава въпросът: „Кога?“.

Всяка година в България се раждат все по-малко деца. Страната ни е на първо място в Европа по детска смъртност. И е единствената в Евросъюза без Национална многопрофилна детска болница.

Да си родител в България е трудно. За Лилия липсата на детска болница е голям проблем. Тя е майка на две деца, едно от които е с хронично заболяване.

Многократно се е сблъсквала с проблемите на детското здравеопазване. Най-ярко обаче си спомня един случай отпреди шест години. Тогава заедно с детето си тя преминава през няколко болници – в две от тях я отпращат у дома. Спасяват дъщеря ѝ в третата – със спешна  операция.

„Дъщеря ми беше с преплитане на червата – перитонит. И всъщност часове са делели моята дъщеря от фатален край. Те я спасиха. Но много ми се искаше, когато обикалях от болница на болница, да има едно място, в което да си заведа детето, да има достатъчно специалисти, за да могат да я поемат, да направят съответните изследвания“, споделя Лилия. 

Момичето е и с епилепсия. Майка ѝ казва, че следи състоянието ѝ в общо три болници.

„В повечето болници децата се стряскат. Дори Александра, която трудно разбира външния свят, се потиска – това предизвиква при нея тревожност и паника. При Катрин го има същото. Винаги съм нащрек при всяко едно потичане на носа или закашляне на детето. Страхувам се да не стане нещо по-сериозно. Ако потърся спешна помощ, се страхувам дали тя ще получи адекватното лечение“, казва още Лилия.

Същите проблеми стоят и пред самите лекари. Педиатрите са категорични – най-големият проблем остава липсата на Национална детска болница.

„Скоро имахме бебе с тумор, което беше попаднало на правилното място – детската хирургия. Но туморът нарастваше, трябваше спешно да започнем предоперативна химиотерапия. Колегите не можеха да го направят и то трябваше да бъде преведено при нас. В първите дни на обгрижването на това дете бяха включени три клиники – нашата, детската хирургия и интензивната педиатрия“, обяснява доц. Боряна Аврамова от ИСУЛ.

Недостигът на лекари и най-вече на медицински сестри е друг проблем в системата. В детската онкохематология на ИСУЛ се лекуват половината от децата със злокачествени заболявания у нас. Доц. Аврамова казва, че клиниката е била на ръба да затвори именно заради липсата на медицински сестри. Заради същия проблем от две години не правят и трансплантации на стволови клетки – дейност, която в болницата развиват от 1996 г.

Вижте целият анализ във видеото.

Изберете магазин

Разгледай онлайн нашите промоционални брошури

Цените са валидни за периода на акцията или до изчерпване на наличностите. Всички цени са в лева с включен ДДС.
Advertisement