Въпреки споровете за минималната заплата и максималния осигурителен праг, управляващите са категорични - проектът влиза в Народното събрание с предложение минималното заплащане да се увеличи от 650 на 710 лв. от 1 април, а осигуровки да се плащат не до 3000, а до 3400 лв.
Бюджетът предвижда още хазната да изхарчи с около 6 млрд. лв. повече, отколкото ще събере и така дефицитът да надхвърли 4% от брутния вътрешен продукт.
Коментарът на обществото и правителството
Спорът много или малко са 710 лв. минимална заплата за Петя Донкова е безсмислен. Като готвач в детска градина, от 14 г. тя взима минимума. Допълнителните 60 лв., които чака от април вече са изядени от инфлацията.
„Като идеш в хранителен магазин оставаш едни 50 лв. и като погледнеш кошницата – почти нищо няма. Политиците също го знаят и виждат, защото и те пазаруват от същите магазини“, коментира жената.
Докато се готвеше бюджетът, работодатели и финансов министър влязоха в спор – има ли основания да се вдигат заплати или не.
„Всички ние трябва да работим и държавата, и частния сектор да повишим производителността, защото не е нормално в момента да не може да поддържаме 710 лв. минимална заплата. Ако за някой това е нормално - това е проблем за всички ни“, коментира премиерът Кирил Петков.
Коментарът на експертите
Дори с новото увеличение на МРЗ, страната ни остава в дъното на заплащане в Евросъюза. България е единствената с минимални доходи под 500 евро. Според експерти нужна е силна икономика, за да има и високи заплати.
„Няма как да има слаба икономика и високи заплати. Това е дървено желязо. По-добрия живот минава през икономически растеж, а за да има растеж трябва да има по-големи инвестиции“, обясни Иван Нейков.
Експертите са категорични, че с МРЗ не се вдигат устойчиво доходи.
