С честото консумиране на морска храна, но и не само, за една седмица човек може да погълне около 5 грама микропластмаса или около една чаена лъжица. Това сочат данни от ново изследване на Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“, съвместно с учени от Института по невробиология към БАН.
Тяхното проучване идва след редица проекти през годините, касаещи черните и белите миди в Черно море, които всъщност са живият филтър на водите в моретата. Днес, в Деня на Земята, експертите от град Шумен представят част от откритията си за bTV с целта да образоват, но и да напомнят колко важно е да се грижим за себе си и за природата.
Още в началото на 2022 г. се появява публикация, която представя експерименти с човешка кръв. Оказва се, че в организма ни циркулират големи количества микропластмаси. Според декана на факултета по природни науки проф. Цветеслава Иванова микропластмасите са опасни и с времето могат да доведат до различни заболявания, като някои от тях дори може да са неизвестни за нас.
В шуменския университет правят анализ на белите и черните миди, като втория вид е особено характерен за Черно море и мнозина обичат през топлите месеци да ги консумират в компанията на приятно питие.
Резултатите от анализа обаче не са добри, подчерта проф. Иванова: „Оказва се, че в двата вида миди се съдържат значителни количества микропластмаси. Според Световната здравна организация (СЗО) основните количества микропластмаси в организма ни влизат основно от водата и консумацията на морски дарове. Тоест хората, консумирайки морска храна, неминуемо ще се срещнат и вече са се срещнали с тези пластмаси“.
Интересен е моментът на обяснение кое кара мидите, рибите и изобщо морските обитатели да се хранят с пластмаса. Вече споменахме, че мидите са филтър на водата, но те надали ще заменят обичайната си диета с пластмасова.
„Изследвания на руски учени показват нещо интересно – всъщност, пребивавайки в морето дълго време, пластмасовите частици абсорбират по повърхността си хранителни вещества – белтъци, въглехидрати. Това се маркира като храна и кара морските животни да се хранят с пластмаса“, обясни ученият от Шумен.
По думите ѝ ако приемем, че на седмица може да погълнем 5 грама микропластмаси, то, ако човек живее средно 79 години, за целия си жизнен цикъл може да изяде два контейнера пълни с пластмаса догоре.
„Защо е опасна тази микропластмаса? Опасна е, защото според лекарите още с раждането на малките деца всички биберони и шишета, които се използват за тяхното хранене, са на тази основа. Самият факт, че това вече попада и в организма на човека и никой не знае до какво би довело в бъдеще, е много опасно“, уточни още тя.
Учените отправят призив да се намали употребата на пластмаса във всекидневието. Както споделя проф. Иванова, тя се намира почти навсякъде – в пастата за зъби, в козметиката, в производството на хартия и несъмнено – в опаковките на стоките.
„Обществото трябва сериозно да се замисли за това какво ще се случи със Земята“, обясни декана на факултета по природни науки.
