Горещите вълни засягат все по-често и особено силно по-южните страни в Европа, каквато е и България. С всеки 2 до 3 градуса повишаване на температурите през лятото се удвоява честотата на периодите с екстремно горещи дни по нашите ширини.

Това каза климатологът д-р Зорница Спасова по време на онлайн събитие на тема „Защо горещите вълни в Европа и у нас зачестяват?“, организирано от платформата "Климатека".

Според проучване на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) от 2021 г. се наблюдава значително изместване към по-високи температури след 1981 г. Освен това е установено, че продължителността и интензивността на екстремните горещини се увеличават през последните десетилетия.

Броят на горещите дни нараства с 3,5 на всяко десетилетие в 90% от изследваните станции. Всички изключително горещи периоди при прагове от 38 и 40 градуса се появяват след средата на 80-те години. Въпреки че горещите вълни са характерни за юли и август, честотата им през юни и септември нараства значително след 1985 г.

В проучване е направено сравнение между два периода (1961-1980 г. и 1981-2019 г.) и са изследвани 36 метеорологични станции в извънпланинската част на България. Разгледан е броят на дните, в които максималната температура достига и надхвърля 32 градуса.

Снимка: Ладислав Цветков

Феноменът, който преди е бил характерен основно за южните части на страната, вече може да бъде регистриран, макар и рядко, и в останалите региони. Най-често засягани от горещи вълни области в страната са Благоевград, Хасково, Кърджали, Пловдив, Ямбол и Стара Загора в Южна България и Плевен, Русе и Велико Търново в Северна България.

Най-горещото място в страната е долината на река Струма на юг от град Кресна, където продължителността на отделните топлинни събития с максимална температура над 40 градуса достига 6-8 последователни дни. През 2012 г. там е бил наблюдаван 96-дневен период с максимални температури над 32 градуса, което практически обхваща целия летен сезон.

Най-малко засегнати от горещи вълни в България са планинските райони и някои отделни крайбрежни зони, високите полета в Западна България, хълмистите и нископланински райони и Черноморието.

Снимка: БГНЕС

Жегата и смъртността

В световен мащаб всяка година има около 489 000 смъртни случая, свързани с жегата, за периода 2000-2019 г. като само по време на горещата вълна през 2003 г. в Европа има повече от 70 000 починали. Броят на хората, изложени на горещи вълни, се е увеличил с около 125 милиона между 2000 г. и 2016 г.

В момента около 30% от населението на света живее в климатични условия, които водят до смъртоносно високи температури през поне 20 дни от годината. Прогнозите са, че до края на века процентът ще нарасне.