Богата и древна история имат Видин и областта му, като понякога артефакти се появяват и неочаквано. Поредно доказателство за това е селището от периода на Второто българско царство, открито в с. Търняне при подготовка на терена за международен път. Важно е да напомним, че Видинското царство, което се отделя от Търновското, последно пада под турско владичество.
„Археологическите проучвания започнаха на 17 септември тази година и се провеждат във връзка със строежа на път Е79 в участъка Видин-Ружинци-Монтана. Наричат се „спасителни”, тъй като най-често са свързани с някакво инвестиционно намерение – строеж на път, газопровод, сграда и т.н.”, обяснява археологът Елена Василева, която е гл. асистент в Национален археологически институт с музей към Българска академия на науките.
Тя отговаря за обект № 7, от общо 8, които се намират по трасето на този път.
Какво е намерено
Заедно с нея работи екип от археолози и студенти от НАИМ – БАН, СУ „Св. Климент Охридски”, ВТУ „Св.св. Кирил и Методий”, както и специалисти от Институт по експериментална морфология, патология и антропология с музей – БАН и Национален природонаучен музей – БАН. Д-р Василева е категорична, че подобни археологически разкопки дават редкия шанс много от обектите, регистрирани на територията на България, да бъдат проучени.
Проученото сега средновековно селище е ситуирано на двата бряга на р. Войнишка с площ от 54 дка. При предварителното проучване през месеците септември-октомври 2020 г. на тази площ са регистрирани 47 структури. От тях 23 ями със средна дълбочина от 2,50 м; една линейна аномалия (ров) с ширина 5 м и дълбочина 1 м; осем пещи; шест жилища, три от които - землянки, един гроб с инхумация. Всичко това е от периода ХІ – ХІV в.
Освен тях, на обекта е регистриран и пласт от Ранната Бронзова епоха, култура Магура-Коцофени. На нея принадлежат и са проучени едно жилище и един гроб с кремация в урна. Така общият брой на структурите е 49.
„Сондажните проучвания на обект № 7 при с. Търняне свидетелстват, че през III хил. пр. Хр. на удобния висок бряг на р. Войнишка е съществувало селище, а по-късно, през II хил. пр. Хр., южно от него – некропол“, разказва Елена Василева.
Едно завършено (и нетипично) селище
По думите ѝ обектът е едно от малкото селища от открит тип от периода на Второто българско царство, проучван на територията на България: „На този етап от разкопките, то съдържа всички елементи на селище, а именно жилища, ями, производствени пещи, некропол. От всички разкрити структури, интерес представляват някои от проучените ями, които са с голям диаметър и дълбочина на дъната, на които са положени големи животни – коне, и по-малки преживни – овце, кози и птици. Тази практика е характерна за подобен род структури, датирани в периода на Първото българско царство, но не и за по-късните периоди”.
По време на проучването са открити множество материали, от които са инвентирани 350 броя находки – монети, стрели, различни инструменти – длета, шила, стъргалки, ножове, тежести за стан, фрагменти от медни съдове, керамични съдове (гърнета, кани), накити – пръстени, гривни (метални и стъклени), висулки от обеци, токи, нагръдни кръстчета, медальони и др.
Информацията, която ще бъде придобита по време на пълното проучване на обекта през 2021 г., ще допринесе за обогатяване познанията ни за Бронзовата и Средновековната епохи в Северозападна България. А материалите, открити по време на проучването, ще бъдат предадени в Регионалния исторически музей във Видин, уточни Елена Василева.
Търняне днес
А относно настоящето на село Търняне, кметският наместник Нора Маринова разказва, че близостта до градовете Дунавци – 2 км и до Видин – 12 км, улеснява жителите, които са 115.
И, за разлика от много малки населени места в България, селото, макар да попада в така известния „северозападнал” район, не е западнало. За хората, които живеят там, има библиотека, магазин, 4 автобуса, осигурява се социална грижа за нуждаещите се. Забележителност в селото са двата водопада, които се намират на река Войнишка, вливаща се в големия син Дунав.
