На 17 януари Българската православна църква чества преподобни Антоний Велики.

В житието му е написано, че прекарва 20 години при пълно усамотение в постройка в пустинята. Живял е до 105-годишна възраст, като запазил телесното си здраве и сила. Година преди смъртта си взел участие в борбата на Църквата против арианската ерес, като излязъл в Александрия в открит диспут с еретиците и ги победил.

В народния календар Антоновден се празнува за предпазване от болести. На този ден жените не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и „синята пъпка“.

Специално омесени за празника содени питки, намазани с петмез или мед, се раздават на близки и съседи за здраве, а една се оставя на тавана „за белята, за лелята“, както е била наричана чумата. Затова Антоновден е известен още и като Лелинден.

Според една легенда имало двама братя близнаци Антон и Атанас, които изобретили ковашките клещи. Затова именните им дни се честват един след друг и на тези дни празнуват всички ковачи, железари и ножари.

Първоначалното значение на старото римско родово име Антоний е „безценен, неоценим, който няма цена“.

Като имен ден денят се празнува от:

  • мъже - Антон, Антонио, Антоан, Андон, Андуин, Дончо, Донислав, Тончо, Тонислав, Тонко
  • жени - Антония, Антоанела, Антоана, Антоанета, Антонина, Андония, Донка, Доника, Донна, Дона, Донателла, Тоника, Тонка, Тоня, Тони

Някои от имената, чествани на този ден са с по-неопределен характер - Тони, както и само имащи известно сходство - Томас.