Забраната на реклама на хазартни игри ще доведе до преминаване към незаконни доставчици. Това се посочва в становище на Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО) след обявените предложения за промени в Закона за хазарта, които предвиждат забрана на рекламата на хазартни игри.
Пълният текст на позицията:
От името на Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори АБРО бихме искали да изразим становище и да предоставим допълнителна информация във връзка с предложените промени със Законопроект за изменение и допълнение на Закона за хазарта, в частта за рекламата на хазартни игри.
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
На първо място споделяме мотивите на вносителите, според които рекламата има жизненоважна роля във връзка с добре функциониращия легален пазар, тъй като дава възможност на лицензираните хазартни оператори да предлагат своите услуги, като предоставят информиран избор и насочват потребителите към регулираните, законни хазартни услуги. Многократно сме изразявали становището, че рекламата на хазартни игри трябва да е отговорна и регулацията ѝ да е устойчива при ясни правила и условия.
Рекламата не трябва да таргетира малолетни и непълнолетни лица и следва да съдържа послание за отговорно поведение.
Не споделяме разбирането, че с пълната забрана на рекламата се постигат изложените цели. Забраната за законосъобразно информиране на потребителите за легалните хазартни оператори и техните услуги ще доведе до преминаване към незаконни доставчици, които не спазват правилата на ЗХ и останалото приложимо законодателство и при които няма гаранции за защита на непълнолетни лица и общо на потребителите. Към днешна дата на интернет страницата на Националната агенция за приходите са публикувани повече от 3280 нелегални хазартни интернет сайта като последните са само установените от НАП нелегални хазартни доставчици. Много от тези нелегални хазартни оператори постоянно променят домейна, през който предоставят хазартни услуги и пренасочват потребителите към нови адреси за достъп.
Европейски законодателен акт за свободата на медиите и Директивата (ЕС) 2019/790 от 17 април 2019 година относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар, включват в своите цели и мотиви обезпечаването на устойчивостта на медийния отрасъл, насърчаване на инвестициите в медийни услуги, които имат за резултат наличието на надеждна информация, свободни и плуралистични медийни услуги и осигуряване на качеството на журналистиката и на достъпа на гражданите до информация. Забраната за реклама в медиите е забрана за предоставяне на медийна услуга по смисъла на Директивата за аудиовизуалните медийни услуги. Предоставянето на рекламни съобщения от медиите обезпечава финансовата устойчивост на медиите, качеството на медийните услуги и достъпа до информация. Трябва да се подхожда внимателно към всяко подобно намерение за забрана за предоставяне на услуги и съответно забрана за приходи, в условията на силно конкурентната среда на онлайн дигитални платформи, в която се развиват традиционните ни медии. Лишаването на част от медийната индустрия от рекламни приходи ще има пряк резултат върху достъпа на българската аудитория до спортно съдържание и качествено публицистично медийно съдържание.
АБРО е активен участник в законодателните инициативи и инициативите за саморегулация на рекламата на хазартни игри. През октомври и ноември 2023 г. АБРО взе участие в работна група в Министерството на финансите, която имаше за цел да допълни регулацията на рекламата на хазарт в чл. 10 от ЗХ с мерки и ограничения за постигане на целите за отговорна реклама, защита на потребителите и на ненавършилите пълнолетие лица. В работната група бяха представени МФ, НАП, народни представители с опит при защита на потребителите и познания в тази сфера, асоциациите от хазартната индустрия. В рамките на работната група бяха изработени предложения за редакция на ч. 10 ЗХ с допълнителни ограничения по отношение на съдържанието и позиционирането на рекламата на хазартни игри. В края на месец декември 2023 г. Министерски съвет внесе предложение за изменение и допълнение на ЗХ чрез Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г., без да включи съгласуваните промени по чл. 10 ЗХ. Последните измененията на ЗХ са в сила от 1.01.2024.
Същите предложени промени в чл. 10 ЗХ, АБРО внесе за обсъждане в рамките на Националния съвет за саморегулация на рекламата НСС - за създаването на допълнителни саморегулационни правила в специален раздел към Етичните правила за реклама и търговска комуникация на хазартни игри. Допълнителните правила са в процес на обсъждане в рамките на НСС. Правилата на НСС дават възможност за предварителен и последващ контрол на рекламните кампании в медиите. Решенията на Етичната комисия на НСС са задължителни за доставчиците на медийни услуги, доставчиците на платформа за споделяне на видеоклипове и хазартните оператори, съгласно чл. 126г от ЗРТ и чл. 10, ал. 6 от ЗХ. Изпълнението на нормите е скрепено с имуществени санкции по ЗРТ и ЗХ.
В този контекст е важно да бъде отбелязан и напредъкът, който самата хазартна индустрия постигна като подписа Меморандум за отговорна реклама на хазартни игри в Република България. Меморандумът е действащ и към днешна дата.
С оглед изложеното считаме, че целите на законопроекта могат да бъдат постигнати с по-детайлна регулация на съдържанието на рекламните съобщения в чл. 10 от ЗХ или чрез допълнителни саморегулационни мерки. Имаме готовност да предоставим изработените редакции на чл. 10 ЗХ в рамките на работната група към МФ.
Считаме, че е наложително да бъде спазван чл. 28 от Закона за нормативните актове (ЗНА) и мотивите на законопроекта да включват очакваните резултати от прилагането на нормативния акт, анализ за съответствие с правото на Европейския съюз и предварителната оценка на въздействието.
Добрата европейска и световната практика е когато се прави предложение за изменение на закон, което засяга финансовата сфера на дадено лице, каквото е ограничаване излъчването на реклама за медиите, да бъде обсъдено, доколко е необходима, и пропорционална мярката и целесъобразна забраната. Следва най-малкото да бъде даден достатъчен хоризонт, за да може да се прецени ситуацията и евентуално да се потърси друг приходоизточник, ако се прилага забрана на приходи. Подобни промени би трябвало да бъдат въведени най-рано в началото на определена финансова година, а още по-предвидимо би било в случай, че се стигне до въвеждане на ограничения, те да бъдат планирани поетапно, така че най-малкото медиите да могат да съобразят дейността си с намалените приходи.
Не на последно място, изработването на законопроекта, съгласно ЗНА следва да бъде при зачитане на принципите за необходимост, обоснованост, предвидимост, откритост, съгласуваност, пропорционалност и стабилност. (чл. 26 ЗНА) и при спазване на изискванията и сроковете за провеждане на консултации и съгласуване с обществените организации. Последното е задължителна предпоставка за устойчива и качествена нормотворческа дейност и предвидима и стабилна икономическа среда.
Оставаме на разположение за обсъждане за създаването на добре обмислен и балансиран законопроект за изменение и допълнение на Закона за хазарта.
