„Хазартът се е превърнал в епидемия“, обяви Божидар Божанов и представи новите предложения на „Демократична България“. Пълна забрана на външната реклама, още ограничения за онлайн хазарта, блокиране на рекламни мрежи, мерки срещу нелицензираните сайтове, криптовалутите и кеш терминалите.
На пръв поглед всичко звучи безупречно. Кой би бил против мерки срещу хазарта?
Проблемът започва, когато политическият лозунг се сблъска с реалността. Защото в предложенията на ПП/ДБ има фундаментален парадокс: държавата иска да удари нелегалния хазарт, като едновременно с това постави в още по-неизгодна позиция бизнеса, който самата тя е лицензирала.
Пълната рекламна забрана ще засегне преди всичко легалните оператори. Те са тези, които имат лиценз, плащат данъци и подлежат на контрол. Нелегалните оператори и сега нарушават закона. Те не чакат поредната законова поправка, за да решат дали да я спазват.
И точно тук се появява големият въпрос: как една нова забрана ще спре бизнес, който по дефиниция вече работи извън правилата? Отговорът не е очевиден.
Лицензираният оператор има разходи, които нелегалният няма. Той проверява самоличността на клиентите си, следи съмнителните плащания, поддържа екипи и системи за спазване на закона, плаща данъци и прилага мерки за отговорна игра.
Черният пазар няма този проблем. Той може да предлага по-агресивни бонуси и продукти, да работи през чужда или скрита юрисдикция и да търси български клиенти от място, до което българският регулатор практически няма достъп.
Свързана новина
Държавата може да забрани рекламата на легалния оператор. Но не може с един текст от Закона за хазарта да накара нелегалния оператор да започне да спазва закона.
Това е и слабостта на идеята за блокиране на сайтове като основно оръжие срещу черния пазар. Блокира се един домейн – появява се друг. Потребителят се пренасочва към нов адрес. Комуникацията се премества в социалните мрежи, при инфлуенсъри, в Telegram и WhatsApp, а плащанията могат да минават през криптовалути.
Само през 2024 г. НАП е идентифицирала 5174 нелегални хазартни сайта, посочва актуален анализ на европейския черен пазар от индустрията.
Тоест проблемът не е липсата на забрани. Проблемът е, че черният пазар не играе по правилата, които държавата налага на белия.
И Европа вече има достатъчно примери за това какво може да се случи, когато регулацията отиде твърде далеч.
Свързана новина
Нидерландският урок
Нидерландия трябваше да бъде пример за успешно канализиране на хазарта към легалния пазар. Първоначалната цел при регулирането е била 80% дял на легалния сектор. Последват обаче строги реформи – увеличение на данъците, ограничения върху рекламата и нетните депозити.
Резултатът не изглежда като победа над нелегалния пазар.
Според нидерландския хазартен регулатор през 2025 г. за първи път след легализирането на онлайн хазарта през 2021 г. нелегалният пазар е надхвърлил легалния. Председателят на регулатора дори публично заявява, че не вярва в пълната забрана на рекламата именно заради риска парите да продължат да се преместват към нелегалния сектор.
Свързана новина
Това не е теория. Това е предупреждение от държава, която вече е минала по този път.
Италия също има какво да покаже
Италия забранява рекламата на хазарт още през 2018 г. Пет години по-късно нелегалният пазар се оценява на 25 млрд. евро. От тях 18,5 млрд. евро идват от неоторизирани сайтове за залагания.
Към средата на 2024 г. италианският регулатор вече е блокирал достъпа до 9828 незаконни портала. Загубата за бюджета от черния пазар се оценява на около 1 млрд. евро. И тук логиката е същата: можеш да блокираш адреса, но не непременно и бизнеса зад него.
Един домейн изчезва. Друг се появява. Клиентите се пренасочват. Комуникацията се премества в WhatsApp и Telegram, а посредниците намират нови начини да стигнат до потребителите. Черният пазар не се нуждае от разрешение, за да продължи да съществува.
Свързана новина
Американският обрат
В САЩ картината е още по-показателна. След дългогодишна забрана на онлайн хазарта се развива процъфтяваща нелегална индустрия. През 2018 г. 30 щата въвеждат лицензионен режим, позволяващ рекламата на легалните оператори. Към края на 2025 г. резултатът е 27 млрд. долара „на светло“, които се облагат с данък.
Разбира се, американският модел не може механично да бъде пренесен в България. Но той показва нещо съществено: когато държавата създаде легален и контролиран пазар, парите могат да бъдат извадени от сивата зона и поставени под регулация и данъчно облагане.
Именно тук пълната рекламна забрана започва да изглежда по-скоро като политически лозунг, отколкото като добре премислен регулаторен инструмент. Особено когато настоящите вносители от ПП/ДБ бяха сред основните действащи лица при промените в закона през 2024 г.
Кой всъщност ще бъде ударен?
Лицензираните оператори могат да бъдат извадени от рекламния пазар с един законов текст. Нелицензираните вече са извън него. Те и сега не се интересуват от Закона за хазарта.
За тях няма да има нова забрана, която да спазват. Няма да има нов данък, който да плащат. Няма да има нови разходи за съответствие, които да поемат.
Има обаче още един проблем – потребителят невинаги може да разбере разликата.
Свързана новина
1xBet например не фигурира сред лицензираните от френския регулатор оператори, но е официален партньор на Пари Сен Жермен за международните пазари. Марката стои до един от най-разпознаваемите футболни клубове в света, а партньорството ѝ продължава до 2028 г., пише Novini.bg.
За българския зрител подобно партньорство лесно може да изглежда като сертификат за легитимност.
От логото до PSG обаче няма как да разбере дали същият оператор има право да приема залози в България.
И това е същината на проблема: видимостта не е равна на легалност.
Свързана новина
Има и един неудобен политически въпрос
Предишният голям пакет ограничения за хазарта беше приет на 30 април 2024 г. – само 40 дни преди парламентарните избори. Новата офанзива на ПП/ДБ идва 46 дни преди президентските избори на 25 октомври 2026 г.
Съвпадението е факт.
Хазартът отново се оказва удобна предизборна мишена – индустрия с ниско обществено доверие, срещу която демонстрацията на политическа твърдост носи лесни дивиденти. Но между двете кампании стои един неудобен въпрос:
Ако мерките от 2024 г., предложени и гласувани от ПП/ДБ, са били достатъчни, защо през 2026 г. Божидар Божанов вече говори за „епидемия“ и за неефективност на закона?
Ако не са били достатъчни – защо сега отново се предлага подход, който поставя под още по-голям натиск именно контролирания сектор?
Част от новите предложения са насочени там, където държавата действително има какво да преследва – платежните канали, нелицензираните сайтове и платформите, които им осигуряват достъп до български потребители.
Именно подобни мерки препоръчва и докладът на индустрията. Пълната рекламна забрана обаче е друго. Тя не удря първо там, където държавата няма контрол. Удря там, където държавата вече има контрол.
Лицензираните оператори ще бъдат ограничени допълнително. Ще плащат данъци, ще спазват правила, ще бъдат под надзора на регулатора – и едновременно с това ще бъдат лишени от инструментите, с които могат да се конкурират за потребителя.
Нелегалният сектор няма да загуби рекламния си пазар. Той просто ще търси други канали. Именно това е абсурдът на новия проект: най-лесно ще бъдат ограничени онези, върху които държавата вече има контрол.
А черният пазар? За него остава старото правило: блокирай един домейн – ще се появи друг.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
