30 години след началото на Прехода българското интернет пространство продължава да се изпълнено с митове и конспиративни теории за случилото се непосредствено преди и след 10 ноември, а обществото ни продължава да е разделено по темата.
Това обаче сега се променя, тъй като онлайн вече са достъпни не малка част от документите за началото на Прехода. В специална секция на портала на Държавна агенция „Архиви“, наречена „Промяната: 1989 – преди и след“, са налични снимки, видеа, аудиозаписи и официални документи, свързани със свалянето на Тодор Живков от власт, промените вътре в БКП от преди 10 ноември, изборите през 1990 г. и приемането на Конституцията през 1991 г.
Сред публикуваните свидетелства за периода са и документи от личните архиви на участници в събитията като първия президент на България Желю Желев и писателя Радой Ралин, както и от архива на СДС, който бе предоставен на агенцията през 2015 г.
В момента сайтът включва над 1100 подбрани от фондовете на агенцията в цялата страна неизвестни и непопулярни до този момент документи за този период, а намерението е да бъде допълван и разширяван с нови.
„Следващата седмица ще качим видеа от архива на Желю Желев, които се дигитализират в момента, за палежа на Партийния дом, за първите митинги на основните партии, лозунгите им“, разкри пред bTV председателят на Държавна агенция „Архиви“ доцент Михаил Груев.
Той сподели, че документите на първия ни президент му се струват най-ценни.
Дали тези документални свидетелства ще разкрият истината за Прехода и ще разсеят множеството легенди, които се носят в общественото пространство? Председателят на Държавна агенция „Архиви“ предупреждава всички, които пристъпват към сайта и очакват да намерят в него истината за Прехода, че сигурно ще останат разочаровани.
„Както досегашните изследвания, така и включените тук най-разнообразни по вид и произход документални свидетелства показват, че няма една истина за Прехода“, отбелязва Груев.
„Можем да говорим за множественост на паметта за Прехода или за наличието на разнообразни истини за него“, смята председателят на Държавна агенция „Архиви“.
По думите му това се дължи в определена степен на неразривната връзка с периода на „соца“, за който отсъства обща оценка и памет. Фактор е и това, че няма консенсус за края на Прехода сред изследователите, а обикновеният българин схваща изминалите 30 години като „едно хомогенно цяло“.
„С други думи, той не разпознава настоящето като нещо качествено различно от прехода, като постпреходно състояние на обществото. Накратко казано – менталният Преход, психологическата рефлексия за него като за история, все още не се е състоял. Затова и на въпроса кога е приключил Преходът не може да се отговори еднозначно“, отбелязва Груев.
„Опитваме се да сложим фактите на масата, а интерпретацията им е друг въпрос. Това е нашата цел: Тези документи да достигнат до изследователите и до възможно най-широк кръг читатели и всеки да направи своя реконструкция на събитията, защото не е възможен единен разказ за тях“, обяснява доц. Михаил Груев.
Това е и причината документите, публикувани на сайта, да са насочени към началото на Прехода, „към първите стъпки на прохождащата в страната ни демокрация и към първородните й грехове“.
През последните години все повече се чуват и мнения, че Преходът е свършил и трябва да приключи дебатът за този период от нашето минало в общественото пространство. „Това твърдение показва, че Преходът излиза от текуща политическа употреба и вече става обект на изследване на историческата наука. Това, според мен, е много положително“, смята Груев.
