Над 100 души наброява българският екип в Европейската лаборатория по физика на елементарните частици в Швейцария.
През годините един от най-значимите проекти е т. нар. „адронен колайдер”.
В него учените се опитват да пресъздадат първите секунди от възникването на Вселената, като ускоряват и сблъскват елементарни частици.
От този сблъсък се раждат много нови частици, така както в първите мигове след Големия взрив.
Изграждането на Големия ускорител на елементарни частици започва през 2001 г. и е открит през 2008 г.
Част от първата група стажанти, след като страната ни става пълноправен член в ЦЕРН, е доц. Борислав Павлов.
19 години по-късно той все още работи в Европейската лаборатория по физика на елементарните частици в Женева.
Доц. Павлов е част и от едно от най-големите постижения в сферата на физиката – хигс бозона.
„Той теоретично е предсказан и е открит 50 години след предсказването. Това е половинвековно търсене на науката”, казва доц. Павлов.
Откритието на тази частица води до напредък и в други сфери, сред които и медицината. Линейните ускорители за лъчетерапия се базират на подобна технология.
Модерно е да се практикува и протонната терапия, където се ускоряват протони, за да може да се лекуват пак тумори.
Участието на България в ЦЕРН е голямо – над 100 души са част от европейската лаборатория.
„За първи път наблюдавахме хигс бозона и изследвахме неговото поведение. Освен учени и физици, в ЦЕРН работят много информатици”, казва проф. Леандър Литов, ръководител на българския екип в ЦЕРН.
20 години след като страната ни става част от ЦЕРН, учените очакват още открития за тъмната материя например и защо вселената се разширява. Това са двата основни въпроса.
Това, което учените все още не знаят, е каква е структурата на пространството и времето.
По повод юбилея, утре ще бъде открита изложба. Тя ще разкаже повече за дейността на ЦЕРН и за българското присъствие в организацията.
