След броени дни се навършват 20 години от влизането на България в ЦЕРН през 1999 г. В Европейската организация за ядрени изследвания в момента работят над 100 български учени и с труда си допринасят за световните открития.
През 2012 г. Големият адронен колайдер доказа съществуването на Божествената частица. Проектирането му започва през 80-те години на миналия век. Той се опитва да създаде условия, близки до тези през първите милисекунди след Големия взрив и зараждането на нашата Вселена.
Насрещните снопове елементарни частици се ускоряват в тунел дълъг 27 километра. 4 детектора регистрират резултата от сблъсъка. Създаването на съоръжението отнема четвърт век.
Детекторът CMS е конструиран между 2002 г. и края на 2006 г. и в него България има значително участие. Той е широк 15 метра, дълъг 21 и тежи 14 хиляди тона – два пъти повече от теглото на Айфеловата кула. През 2012 г. година той беше един от двата детектора, открили Хигс бозона – Генератор на маса във Вселената.
Експериментално било доказано така нареченото Хигс поле, с което всички елементарни частици взаимодействат.
Откритието идва няколко десетилетия, след като било доказано от теоритиците. Станало възможно при мощността, достигната в Големия адронен колайдер.
На 150 метра под земята се намира тунелът, в който е разположен най-големият ускорител на елементарни частици, създаден от човечеството.
Ускорителят е положен под древната планина Юра, в скален пласт, което гарантира, че ще бъде стабилен и няма да претърпи пропадане и разместване на земна маса.
„Самият колайдер е направен от 2 ускорителя. Виждате ги двете тръби. Ние държим частиците вътре във вакуум, най-добрият вакуум, който можем да създадем, за да се избегнат сблъсъци между частиците и молекули на въздуха. И при ускоряването можем да достигнем скорост на протоните от 99,999% от скоростта на светлината”, обяснява Александър Христов, електронен инженер в CMS.
Сложни системи координират работата на ускорителя.
Българското участие е свързано не само с хора, но и с пари. Тъй като България не може да отделя голям бюджет, държавата се е фокусирала в една от подсистемите на детектора CMS.
Количеството информация, което генерира ускорителят е впечатляващо. Ако ЦЕРН запише на DVD всички данни, които съхранява годишно, може да построи 4 кули с височината на връх Монблан.
От работещите над 100 българи в ЦЕРН някои са назначени в центъра, други представят български научни институти. Очаква се Големият адронен колайдер да работи до 2038 г. Вече е съставен идеен проект за още по-мощен ускорител. Бъдещият кръгов колайдер да бъде положен в три пъти по дълъг тунел – 100 километра.
Проектът надхвърля 20 млрд. евро и първото предизвикателство към центъра ще бъде да намерят финансиране. Дотогава научните експерименти не спират.
