Навършват се 1005 години от ослепяването на войниците на цар Самуил и битката при крепостта Ключ. Учени разкриват нови документи за кулминацията в половинвековния конфликт между Византия и България.
Византийският император Василий Втори изпраща войска, която заради трудния планински терен, се движи три дни и три нощи към българската крепост Ключ. Последните проучвания показват, че влашки овчари са насочили византийците. Заради тази битка императорът Василий Втори е наречен Българоубиец.
През лятото на 1014 г. българите са нападнати в гръб, изпадат в паника и голяма част от тях попадат в плен. 15 хиляди войници са ослепени.
„Едно нечувано в християнската история злодейство. В последно време на запад от нас правят опити да се каже, че ослепяване не е имало, а от тук и прозвището българоубиец не е съществувало. Ослепяването е ставало много бързо, като върху жертвата е скачал човек, докато той е бил вързан”, разказва доц. Георги Николов от СУ „Св. Климент Охридски”.
Тези, които оспорват събитията отпреди 1005 години, са македонски и немски историци.
Истината е, че на бойното поле се връща синът на цар Самуил Гаврил-Радомир и спасява баща си. Докато се лекува от раните си, царят научава за унижението над войниците си.
„Когато Самуил вижда тези ослепени нещастници, получава удар, припада. Съвземат го с малко благовония и казват, че когато поискал за пие студена война, пил и издъхнал”, обяснява доц. Георги Николов.
С ослепяване ромеите са наказвали разбунтували се поданици. Но след като прилагат същото и към българите, във византийските извори за Самуил пише: „той беше непобедим по сила и ненадминат по храброст". А българи и византийци си спомнят за него като за цар на българите.
Във времето на социалистическия реализъм трагедията на ослепените Самуилови войници е пресъздадена в центъра на София от обвинявания във формализъм скулптор Любомир Далчев. По-късно специалистите сравняват композицията му с „Гражданите на Кале" на Огюст Роден, която е вдъхновена от Стогодишната война между Англия и Франция през XIV и XV век.
