Заможни европейци са плащали между 80 000 и 100 000 евро за ''Сараево сафари''? Най-скъпите мишени - деца

Историята, с която днес започваме, се случи не толкова отдавна и не толкова далеч от страната ни. Сараево - градът, който преди 30 години преживя най-дългата обсада в съвременната история на Европа.

По време на войната в Босна и Херцеговина Сараево попада в капан на географското си положение - разположен в котловина, обграден от планини.

По хълмовете около града и във високите сгради около центъра са силите на босненските сърби. Под прицел са жителите на Сараево. За 4 години са убити близо 14 000 души, над 5400 от тях - цивилни.

Към тези вече доказани престъпления на армията, сега се добавят други обвинения - за организиране на военен туризъм за богати европейци.

Прокуратурата в Милано разследва италианци за връзки с така нареченото ''Сараево сафари''. За отворената рана - от Сараево разказват Яна Бързакова и Борис Пинтев.

"Tой имаше къдрава, гъста коса… Казваха, че не се стреля. Сине мой, Нермин….", казва Джeнана Сколович.

Линиите по челото ѝ са запечатали всеки миг от онзи ден - 18 ноември, 1994. В Сараево е обявено временно примирие.
Това дава смелост на Джeнана да излезе с двете си деца от дома на баба им, където са празнували 7-я рожден ден на Нермин.

"Искаше да остане още. „Не може“, казвам, „Не, сине мой, трябва утре да си на училище“. Едва го убедих. Тръгнахме пеша. Вървяхме сред други хора. Дъщеря ми тичаше пред мен. Той пък строго ме пазеше... Малката пробяга. Тъкмо и с Нермин да го направим, и…. Куршум! Тук ме удари, а оттук излезе. Нермин беше точно до мен. И когато куршумът излезе от мен, удари него право в главата", разказва Дженана.

"Когато мъжът ми дойде в болницата, аз го питах: „За бога, къде е Нермин?“. Той излъга, че е в болницата, ранен. А вече е бил мъртъв, в моргата. Всичко беше свършило. Била съм бременна тогава. Куршумът минал през утробата ми, убивайки ги заедно - детето в мен и него", споделя още тя.

Трагедията на Дженана има точен адрес - булевард ''Змай от Босна''. Светът го запомни като ''Алеята на снайперистите''. Километри асфалт, превърнати в капан за цивилни.

Днес никой не бърза, когато върви по тази улица. Само преди 30 години обаче всяка крачка е можело да бъде фатална. Именно тук е убит Нермин. Куршумът идва от блоковете отсреща, където са позициите на част от босненските сърби.

Кой е човекът зад прозореца? Дженана няма да разбере. С тази неизвестност живеят хиляди. По време на 4-годишната обсада са убити 1601 деца. Според статистиката на Хага - всеки десети смъртен случай в града е дело на снайперист.

„Тези дойдоха, за да убиват деца. Да, да! Без никаква причина. Бих им откъснала ръцете, ако знаех кои са, но нищо не може да върне децата“, коментира Дженана.

"Куршумът минал през утробата ми, убивайки детето в мен": 30 години след обсадата на Сараево

Разследването отново отвори незараснали рани

И ако днес светът знае, че босненските сръбските националисти са използвали снайпери за убийства като на Нермин, от години в Сараево се шепне за още по-мрачна страна на войната - търговията със смърт.

Статии от средата на 90-те и свидетелства пред Трибунала в Хага споменават нов вид ''туризъм'' - богати европейци, платили за лов на хора.

През 2007-ма американският доброволец Джон Джордан описва пред съда присъствието на чужденци около снайперистките гнезда.

„Никога не съм виждал някой от тези ''туристи стрелци'' действително да произведе изстрел. Само видях как ги местят и разкарват около места, за които се знаеше, че са снайперски позиции . Беше пределно ясно, че човекът, воден от мъже, познаващи отлично терена, самият той е дезориентиран. Облеклото и оръжията му ме караха да вярвам, че е именно ''турист стрелец'' Това посочва в показанията си Джон Джордан.

Днес тези твърдения са известни като ''Сараево сафари''. През ноември миналата година италианската прокуратура започна разследване по жалба на журналиста Ецио Гавацени, който няколко години събира данни за предполагаемия военен туризъм. Той и ключовият свидетел - бившият офицер от босненското разузнаване Един Субашич - отказаха интервю за нашия екип заради следствието. Няколко месеца по-рано Субашич разкри детайли пред Ройтерс.

„През 1993 г. научих за случая ''Сараевско сафари'', след като получих за анализ показанията на пленен сръбски войник - доброволец от Сърбия. Той свидетелства за присъствието на чужденци на бойното поле в Сараево, които, за разлика от много други, не са били войници, а цивилни лица от западни държави - в конкретния случай от Италия. Това беше особено забележително поради необичайната поява на цивилни на военния фронт, снабдени с ловно снаряжение и много модерно оборудване“, коментира Един Субашич.

Нито съществуването на военните туристи, нито ценоразписът за тяхното сафари са потвърдени, но се твърди, че заможни европейци са плащали между 80 000 и 100 000 евро. Най-скъпите мишени - деца.

„Свързахме се тогава с италианските разузнавателни служби. Предадохме информацията и поискахме разследване. В началото на 1994 г. получихме отговор: в Италия е локализиран източникът на тези дейности и те са прекратени след намеса на властите“, коментира Един Субашич.

Докато италианската прокуратура търси доказателства за туристите снайперисти, хълмовете около Сараево продължават да пазят следите на една неоспорима реалност.

„Това беше един от най-опасните мостове. Никой от нас и в най-лудите си мечти не се осмеляваше да премине. Защото точно от онзи хълм горе - Требевич, те виждаха всичко тук като на длан. Ние бяхме движещи се мишени. Дните с мъгла, като този, бяха единствените, когато можехме да ходим нормално, защото не можеха да ни видят снайперистите“, коментира Дженана Друшко, журналист.

Додик напусна правителствената сграда на Република Сръбска, полицията е разположена из Източно Сараево

Миналата вечер членове на Държавната агенция за разследване и защита на Босна и Херцеговина (SIPA) се опитаха да го задържат

Разследващият журналист Дженана Друшко преживява всеки от 1425-те дни на обсадата на Сараево.

Най-тежкият ѝ спомен е атаката срещу пазара „Маркале“. Пред очите ѝ 69 души, дошли да разменят стоки, са убити за секунди.

„Гранатата падна на около 50 метра от мен. В първия миг никой от нас не разбра какво точно се случи. И изведнъж покрай мен започнаха да минават коли с отворени багажници, от които буквално течеше кръв“, спомня си Дженана Друшко.

Тя отразява всички дела в Хага и иска да се помни - обстрелът е систематично организиран със знанието на най-висшия политически връх. Според нея дори историята за т.нар. ''сафари'' да бъде потвърдена, тя не бива да размива отговорността.

„Ако се докаже, че тези индивиди са убивали хора за удоволствие, това е наистина нещо чудовищно“, казва Друшко.

Как бежанка от Сараево стана депутат в Бундестага?

Ясмина Хостерт разказа спомените си за бягството за спасение в Германия от войната преди 30 г.

„От друга страна, Сараевско-романийският корпус, който беше основен за обсадата и държеше пръстена около града, заедно с частите, идващи от Сърбия и други места, наброяваше около 20 000 войници. Става въпрос за цяла структура. Снайперистите не са били някакви хора, които случайно са се появявали на сараевските линии; те са били част от системата – обучени, елитни стрелци с върхово въоръжение“, посочва още тя.

Според нея целта на стрелбата срещу цивилните е била да се тероризира населението на Сараево, да живее в постоянен страх.

„От друга страна, това беше политически натиск. Сараево често беше използвано в международните преговори. В документите от Хага ще видите, че Радован Караджич и Ратко Младич често използваха обсадата като „аргумент“ на преговорната маса“, коментира журналистът.

Лидерите на босненските сърби Радован Караджич и Ратко Младич бяха осъдени за геноцид и военни престъпления. НО Слободан Милошевич, президентът на Сърбия, чиято подкрепа направи възможна войната, почина в килията си, преди да чуе присъда си.

По време на конфликта Александър Вучич е сред приближените на Милошевич и според твърденията е заснет на една от позициите над Сараево – над старото еврейско гробище.

„Александър Вучич е бил на хълмовете около Сараево по време на обсадата, бил е на сръбските позиции, откъдето ни убиваха, но той не беше турист. Той беше част от режима и идеологията, която извърши агресия срещу Босна, която държеше Сараево под обсада и която днес – толкова години след войната – отрича всичко това“, коментира Друшко.

Къщата на Дженана Соколович е само на няколко крачки от последния дом на Нермин. Идва често, за да си говорят.

„Тук е, в сърцето ми. Ще го пазя, докато умра. Тази болка ще я пазя до смъртта си и ще го помня“, споделя тя.

За майката, загубила децата си, няма значение дали убиецът е бил войник, или е платил за „сафари“.

„Правосъдие би било него просто да го няма. Както го няма моето дете, така да го няма и него. И не само него, а всички тях, които направиха това“, коментира Дженана Соколович.