Този април се навършват 30 години от началото на обсадата на Сараево. Тя продължава почти 4 години. Над 11 500 души губят живота си. Децата сред жертвите са 1601.

Техните истории никога не са звучали по-актуално от днес, когато войната отново се върна в живота ни.

Ясмина Хостерт е депутат от социалдемократическата партия в Германия и дете на войната.

"Нашето минало никога не може да отмине". Това са думи на босненския поет Абдулах Сидран, които звучат актуално и страшно, особено днес. Преди 30 години започва обсадата на Сараево - най-дългата в новата история на Европа. Почти четири години терор, глад и изтезания. И хиляди разбити съдби. В Сараево е и малката 9-годишна Ясмина, която се сблъсква с войната много преди да разбере, какво всъщност означава тази дума. Нейната история е минало, отразяващо настояще.
 
„Като дете преживях войната в Босна. Аз съм родена в някогашната Югославия. Когато конфликтът избухна, бях с моето семейство в Сараево и в продължение на година живеех с войната. През първите дни след началото на инвазията в Украйна особено кадрите на майките с деца и малките им ранички, в които са пъхнали малка част от куклите си, ми напомняха на мен самата и моите преживявания“, споделя Ясмина Хостерт, депутат от социалдемократическата партия в Германия.

Кадрите, идващи от Украйна напомнят на Ясмина рязката промяна в живота й преди 30 години. Без време и предварителен знак се сбогува с детството, такова, каквото е било до вчера. Спира да посещава училище, дневната светлина се превръща в лукс, а нощите - в безвремие в мазето.

„В мазето бяхме много хора, не бях сама, имаше и други деца. Спомням си, че баба ми ни разказваше приказки, за да ни разсее и да забравим за страха. Възрастните се опитваха да не ни предават притесненията си, но ние ги усещахме. Усещахме, че се случва нещо лошо. Имаше често спагети, но без никакъв сос и просто без нищо. Нямаше много храна. Плодове или сладки храни. Моментите, когато получавахме нещо сладко за ядене, бяха специални“, спомня си Ясмина.

Ясмина никога няма да забрави и един от редките моменти на щастие – последната филия хляб с течен шоколад в Сараево:
 
„Имаше един течен шоколад, казваше "Еврокрем". Моята баба ми направи филия с този течен шоколад и ми каза – "Ясмина, това е последната филия с течен шоколад, наслади му се". И аз му се насладих, концентрирах се върху тази филия и тя беше толкова вкусна, с последния течен шоколад.“
 
Една нощ се оказва съдбовна за Ясмина, тогава животът й се преобръща.
 
„В 1 часа през нощта бяхме навън и една граната падна в двора. Рани ръката ми толкова силно, че по-късно в болницата се наложи да бъде ампутирана. Така изгубих ръката си при това нападение, наложи се да бъда оперирана, но се разви инфекция. Както и сега в Украйна, и тогава в Босна и Херцеговина болници се превръщаха в мишени и грижите нямаше как да са добри“, разказва тя.
 
За да спаси детето си, бащата на Ясмина трябва да вземе съдбовно решение. Избира да опита да избяга с дъщеря си от Сараево и да достигне до Германия, където Ясмина да бъде подложена на животоспасяваща операция и лечение.
 
„Сараево беше обграден. Имаше един-единствен път на спасение от града. Той беше опасен, защото минаваше край фронта. Изминахме най-опасната отсечка за два часа, трябваше да се крием, да чакаме, да лежим на земята, да тичаме. Трябва да си представите и че през цялото време се стреляше. Звуците от стрелбата бяха толкова силни! Страхувах се много в този момент, че няма да преживеем това изпитание“, спомня си Ясмина.
 
Раздялата с родина, семейство и приятели е трудна за Ясмина. С объркана детска душа, тя достига до Германия, където започва новият й път. Началото е трудно, но с годините връзката с новия й дом става все по-силна. Баща й се връща в Сараево, а тя избира да остане.
 
„Когато войната в Босна свърши, бежанците трябваше да се върнат. И ние трябваше да се борим, за да остана в Германия, което беше тежка битка. Спомням си, че с моята приемна майка бяхме при някои политици, които молехме за помощ, за да мога да остана“, казва още Ясмина.
 
Така самата тя поема по пътя на политиката, за да бъде от другата страна на разговора и да подаде ръка на тези принудени да търсят нов дом.

„Сега аз самата съм в позиция, в която мога да работят бежанци или хора, дошли в Германия поради други причини, да имат възможността да останат“, обясни Ясмина.
 
Близо до Бундестага е и централната гара в Берлин. Където всеки ден пристигат влакове с деца, приличащи на Ясмина преди почти 30 години, а тя има какво да им каже:
 
Със сигурност бих казала на децата, че трябва да бъдат силни. Те са преживели толкова тежест и трябва да осъзнаят, че са силни. Бих им казала също, да приемат новото общество, в което се намират. Бих им казала да си играят много, да ходят на училище, да се запознаят с нови деца и това време, в което не са се усмихвали да го наваксат и отново да се радват на живота. Знам, че не е лесно, но човек не трябва да се отказва.“

Броят на бежанците от Украйна расте с всеки изминал ден, а с тях и променените съдби, като тази на Ясмина - босненското дете, превърнало се в депутат в германския Бундестаг.