Около 19 млрд. евро ще са необходими за обновяване на сградния фонд в страната през следващите 10 години. Това стана ясно при представянето на Националния план за сградно обновяване до 2050 година.
От общата сума 11 млрд. евро са предвидени за жилищния сектор и ще обхванат около 79 млн. кв. м жилищна площ. Още 8 млрд. евро ще са нужни за инвестиции в нежилищни сгради – училища, детски градини, болници, както и социални, културни и административни сгради, чиято площ е около 20 млн. кв. м.
Средствата ще бъдат използвани не само за саниране, но и за ремонт на покриви, смяна на дограми и осигуряване на възобновяеми източници на енергия.
Иван Динов живее в блок на повече от 60 години и заедно със съседите си вече обмислят да кандидатстват по Националната програма за енергийна ефективност. Според него обаче само топлоизолацията не е достатъчна.
„Мисля, че само с топлоизолация, както правят в повечето блокове, не е достатъчно. Истинското саниране е подмяна на старите ВиК, мръсния канал, даже в Германия както се прави и заварките за тези панелни блокове“, казва той.
Динов се отоплява само с централно парно и въпреки че вече има изолация, смята, че част от топлината се губи.
„С 10 см топлоизолация съм го направил преди около 7-8 години... Оказва засега минимален ефект, тъй като живея на първия етаж. От мазетата не е много топло“, обяснява той. По думите му температурата в жилището му често е ниска: „В момента в хола ми 17–18 градуса“.
Той е убеден, че с новите технологии могат да се постигнат по-добри резултати. „Има много нови технологии, съвременни материали – би трябвало да се постигнат тези резултати“, допълва Динов.
Експертите, изготвили плана, имат високи очаквания за ефекта от него. „16% трябва да спадне потреблението на енергия до 2030 година и 20–22% трябва да спадне до 2035 година“, посочва д-р Драгомир Цанев, изпълнителен директор на Центъра за енергийна ефективност „ЕнЕфект“.
Според него енергийната ефективност има и икономически ефект. „С енергията, която изтича от домовете ни, изтичат пари. При това изтичат не в нашата икономика, а към чуждите икономики. Правят ни по-зависими и по-податливи към кризи“, подчертава той.
Средствата за обновяването на сградите ще бъдат осигурени чрез европейски програми, българския бюджет и други финансови инструменти.
„Това е една от най-успешните и разпознаваеми програми сред населението, защото има пряк ефект сред хората“, заяви министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Найденов.
По думите му резултатите ще се изразят в „по-ниски сметки за енергия на домакинствата, по-комфортни и по-здравословни жилища, по-добре изглеждащи градове и модернизирана публична инфраструктура“.
Въпреки това мнозина смятат, че информацията за кандидатстване по програмите за енергийна ефективност е трудно достъпна, а административните пречки са твърде много.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
