В "bTV разказва": Новият път на коприната и мястото на Балканите

Всеки ден стотици хиляди контейнери със стока пристигат в Европа. Голяма част от тях идват от Китай.

"Ако единствено целим да продаваме стоки, произведени в Китай на вътрешния пазар, това всъщност не е достатъчно, за да задоволи този пазар. Китай се нуждае от приятели", казва Джоу Юе, съосновател и съсобственик на онлайн магазин за продажба на стоки от Балканите.

Легендарният път на коприната, който тръгва от Китай, е смятан за едно от чудесата на древния свят.
Благодарение на него се развиват отношенията между Изтока и Запада и процъфтява търговията. Той е символ на приятелство и общо благоденствие.

По отношение на основните транспортни средства Пътят на коприната се дели на сухопътен и морски.
Въпреки своите спадове във времето, той продължава да се развива. През последните 10 години Китай създава нови инициативи по търговските маршрути, които пресичат няколко континента. Днес те са наричани Новият път на коприната известен официално и под името на инициативата "Един пояс - един път".

"За да създадем по-тесни икономически връзки, да задълбочим сътрудничеството и да разширим развитието в евро азиатския регион, трябва да възприемем новаторски подход и съвместно да изградим икономически пояс по Пътя на коприната. Това ще бъде голямо начинание, от което ще се възползват народите на всички страни по маршрута", заявява Си Дзинпин през 2013 г. по време на своя визита в Казахстан.

Така той поставя началото на инициативите, свързани с Новия път на коприната.

"На първо място "Един пояс – един път" стимулира икономическия растеж на страните по линията на инициативата. На второ място Китай разполага с един огромен пазар от 1,4 млрд. души, 400 млн. от които са средна класа, който е отворен за внос на продукти от тези страни. И на трето място инфраструктурата в много от тези държави е значително подобрена благодарение на тази инициатива", казва Сю Сямин, зам.-директор на Института на морския път на коприната.

Стотици милиарди инвестиции в строежа на нова инфраструктура, железопътни линии, тунели, мостове в над 150 страни по света. Проект като никой друг. Това е най-значимата инвестиционна стратегия в историята на света за икономически растеж и политическо влияние.

"На Балканите имаме няколко успешни примери. В момента се изгражда високоскоростна железопътна връзка между Белград и Будапеща от китайска фирма. Китайски инвеститори закупиха Стоманения завод Смедерево в Сърбия. Първата магистрала в Черна гора също се изгражда от китайски компании. Всички тези проекти имат съществен принос в подобряването на инфраструктурата и създаването на нови работни места в тези държави", коментира още Сю Сямин, зам.-директор на Института на морския път на коприната.

За своите 10 години Новият път на коприната преминава и през своя най-голям стрес тест - Коронавирус пандемията и войната в Украйна. А това свери часовниците и показа какви биха могли да бъдат заплатите от една такава глобална обвързаност.

"По време на пандемията именно трансграничната електронната търговия и тези технологии предоставиха възможност на много хора да имат лесен, бърз и евтин достъп до различни стоки от първа необходимост", казва още икономистът.

"Когато пандемията избухна, всички се страхуваха и нямаха нито желанието, нито възможността да харчат време и пари за маркетинг и разрастване на продажбите. В този етап търговските отношения между и Китай и останалите държави бяха афектирани. Три години по-късно, мисля, че и китайският народ възвърна своята увереност и отношенията ни със страните по света, се задълбочават все повече и повече. Мисля, че светът се нуждае от Китай и Китай се нуждае от света", коментира Шъ Юн, собственик на фирма производител на дрехи и модни аксесоари.

Балканският регион се оказва един от ключовите за успеха транспортни възли, а град Нинбо става основният  портал за взаимоотношенията между Китай и страните от Централна и Източна Европа. Градът е важен икономически център не само за азиатската страна, но през последните години и за целия свят.

"Град Нинбо има няколко важни особености. Първата е "ган", пристанището, "чан", индустриалното производство, и "уън", културата. Това прави града много важен. 14 поредни години пристанището на Нинбо е най-голямото в света по тонаж. От гледна точка на брой контейнери четири поредни години се нарежда на трето място в света. Ако сравняваме Нинбо с други важни световни мегаполиси с големи пристанища, като Лондон, Ню Йорк, Амстердам, пристанището на Нинбо има по-голям обем на стоки. Той е и основен коридор за износ на стоки от цял Китай към света. Външнотърговският обем на Нинбо вече надхвърли 1 трилион юана или около 300 млрд. долара", разказва Сю Сямин.

Нинбо е разположен в средата на Китайското крайбрежие и е важен транспортен хъб към Тихия океан. Китайците го наричат "бинхай" или крайбрежен мегаполис. Градът е избиран шест пъти за образцов град на страната. Определян е и за един от най-чистите и зелени градове на Китай. Разпростира на близо 10 000 кв. км (9800) територия и близо 9000 (8300) акватория.

"Самото съществуване на това пристанище влияе и на типа хора и манталитета на жителите на Нинбо. Типичният жител на града е много отворен и инклузивен към света", коментира още икономистът.

Джоу Юе е един от младите предприемачи в Китай, който създава собствен бизнес. Работата му е тясйно свързана с идеите на Новия път на копринара. Занимава се с туризъм, внос на стоки от Балканите и отнлайн търговия.

"Утрото ми започва със закуската на моята майка. След това карам дъщеря си на детска градина и жена ми на работа. След това и аз отивам на работа. Работя всеки ден. Често пътувам и в командировки. Затова времето вечер ми е най-скъпо. Тогава съм отново със семейството си. Имаме възможност да отидем заедно до някой парк или да направим нещо друго заедно. Живея в Нинбо. Това е един много богат град в Китай и лично за мен много добро място за живот. Тук е бизнесът ми. Занимавам се с туризъм и търговия. Работата ми включва това да създавам успешни взаимоотношения между Китай и страните от Централна и Източна Европа. Особено Сърбия и другите балкански страни", разказва за себе си Джоу Юе.

"Китай е страна с огромно население и огромна консуматорска маса. Балканските страни са важни за нас. Исторически приятели на Китай, с които бихме искали да имаме добри отношения. Също така инициативата "Един пояс – един път" е важна, защото тя има за цел и да изгради едно глобално общество със споделена съдба. В същото време има още един проблем, който е може би дори по-важен. Търговският обмен между Китай и Европа е силно дебалансиран. Ние изнасяме повече отколкото вкарваме. Това е проблем. Трябва да открием баланса. Затова в следващите 5 години, Китай има за цел да вкара стоки и услуги за 170 милиарда щатски долара от Централна и Източна Европа. В миналото, китайският народ мислеше много повече за проблеми като това дали имаме достатъчно храна, за да останем сити и достатъчно дрехи, за да не измръзнем. Днес страната ни успешно преминава в една нова ера, а обществото продължава да се развива. Науката и технологиите ще стават все по-важни за нас, защото развитието, на която и да е държава всъщност няма как да не се опира до технологичния прогрес. Има нещо много интересно за Китай. В 5000-годишната китайска история, Китай никога не се е стремял да стане лидер на света. В конфуцианско общество като Китай, завоевателска политика никога не е била държавна политика. Имаме една стара приказва, "Ако ти си добре, аз съм добре, значи всички сме добре", добавя още младият предприемач

Европейските продукти, които популяризира и продава в Китай са основно от Сърбия. Следващата му цел е да установи партньорски отношения с България.

"В края на 2016 г. по покана на мой клиент и приятел си купих билет и отидох в Сърбия. За първи път посетих европейска държава. Нищо не знаех за Балканите. Нещото, които ми най-харесва в тази държава са хората. Всички са много мили, топли и гостоприемни. Ние наричаме сържите "Сайтие" - братя, сплотени в желязна връзка. Отворих туристическа агенция в Сърбия. Чувствам Балканите с цялото си сърце и смятам, че мога да бъда много полезен за създаване на търговски и културен обмен между тези страни", разказва предприемачът.

"Бил съм и в България, в София. Да пътувам и опознавам региона е част от работата ми. В Китай най-популярния тип медия са така наречените "дзъ мейти" или селф-медия. Споделяне на лични преживявания от първа ръка, а не от името на корпорацията. Аз пиша за всичко, което вкусвам, изпитвам и преживявам на Балканите. В моето сърце България е страна известна с розите си. За мен тя е едно много романтично място. Мисля, че отношенията между Китай и Балканите, и в частност България, ще стават все по-добри и по-дълбоки", добавя още той

Джоу казва, че не би могъл да раздели работното си ежедневие от личния живот. Едното прелива в другото, но никога едното не е за сметка на другото.

"Мисля, че ние китайците отдаваме по-голямо значение на семейството и на идеята за семейство. Моето семейство е основната причина, поради която аз реших да създам своя компания. Те са моята най-голяма подкрепа и аз съм готов на всичко за тях. Родителите ми никога не са ме питали колко пари изкарваш и как искаш да се развиеш. Те винаги да са ме подкрепяли да правя това, което чувствам. Бил съм в много европейски държави. Ходил съм много пъти и в домовете на мои европейски приятели. И когато се замисля за техния живот и нашия, винаги виждам разлики. Големи разлики. Според мен, хората от европейските държави обичат живота повече. Докато китайците обичат работата си повече. Това е истината. През последните 10 години, наистина всеки един е здрава работа, много здрава работа. За да могат да осъществят мечтите си", споделя Джоу Юе.

Мечтата на Джоу е сбъдната. Той все още няма навършени 30 години, но се гордее от факта, че всекивневно през терминалите на едно от най-големите пристанища в света, преминава стока за онлайн магазина му.

"Пристанището обслужва над 200 корабни линии, свързващи град Нинбо с над 600 други пристанища в света.В момента на терен има над 85,000 хиляди контейнера пълни със стока и още около 125,000 празни. Контейнерите постоянно се въртят – едни се разтоварват, а други пълнят", казва Ху Юепън, заместник бизнес мениджър, пристанище Нинбо.

Пристанище Нинбо Чоушан има има дълга брегова линия, която се простира на 220 километра.Разполага с 13 пристанищни зони и над 200 дълбоководни кея.

"Основният ни износ е на индустриални продукти. Голям дял са и потребителската елетроника, соларните панели и електрическите автомобили. Износът на дрехи също е голям", добавя още мениджърът на пристанището.

Пристанището е ключов актив за китайската икономика. То е доказателство за бързото развитие и иновациите на Китай през последните десетилетия. Но и символ на визията и амбициите на Китай за бъдещето.

Шъ Юн завършва един от най-престижните университети в Китай, в период, в който това е немислимо за 90% от китайските младежи. Днес е собственик на една от най-големите компании за производство и логистика на облекло в Китай. Фокусът му е износ. За 2022-ра година оборотът на бизнеса му достига почти 5 млр. китайски юана или близо 700 млн. американски долари.

"Древният Път на коприната е един коридор. Oтворен. С лице навън, към света. А самата коприна, освен символ на Китай е и един от най-търсените материали за изработка на висококачествени дрехи и модни аксесоари от миналото до днес. Коприната не е била единствената изнасяна стока от Китай. В древността чаят и порцеланът са били също толкова търсени и популярни. В миналото, износът на дрехи и текстил в Китай беше основно перо, едно от най-големите. Сега е по-ниско. Но, сегашният износ на Китайски дрехи в чужбина не може да бъде заместен от друга държава", разказва Шъ Юн, собственик на фирма производител на дрехи и модни аксесоари.

"Когато започнах да се занимавам с мода бях все още млад, само на 29 години. Изпълнен с надежда и кураж.
Винаги съм се интересувал от мода, а компанията ми днес е ориентирана основно към износ. Продуктите ни пътуват из цял свят и бих казал, че сме тясно свързани с Новия път на коприната. За да е успешен бизнесът ми, най-важното нещо за мен е обучението на служителите. Средната възраст на мениджмънта в моята компания, а и на основният технически персонал е под 35 години. Това е една голяма група от амбициозни и много способни хора", разказва още Шъ Юн.

Голяма част от работата в компанията на Шъ Юн автоматизирана.Той разработва така наречената дигитална "умна" фабрика. През 2020 г. инвестира над 20 милиона юана в създаването на 5G производствен цех. Според него това е най-иновативната технология в момента. В модната индустрия това е единствената в света подобна фабрика. Тази технология помога на бизнеса му - увеличава скоростта на производството с 20%,и печалбата с над 15%.

"Автоматизираното производство не е за плаха за хората. Те няма да загубят работата си. Изкуствения интелект трябва да помага на хората.Най-голямото предизвикателство, с което сме се сблъсквали до момента е именно как да развием компанията си чрез развитието на служителите ни. Много е важно да бъдем адаптивни и иновативни.
Ако трябва да направя сравнение между компаниите в Китай и тези на Запад, разликите в ценностите не са големи. Както при нас, така и за западните компании е най-важна почтеността. Доверието е ключ към успеха", коментира модният гигант.

"Първата причина Китай да е водеща търговска сила е населението. В Китай живеят 1.4 млрд. души. На второ място, Китай непрестанно се развива. Особено през тези 40 години след отварянето на Китай. Стандарта на хората и темповете на развитие на технологиите също непрестанно растат. Формулата за моя успех е на първо място постоянството. След това - човек трябва да е почтен, да могат неговите клиенти и партньори да му се доверят. На трето място, трябва човек да умее да използва добре талантите на своя екип. Любимият ми китайски йероглиф е "ай" - любов, обич. Обичам семейството, близките ми. Обичам служителите в компанията ми. И разбира се, обичам нашата страна", споделя текстилният предприемач.

Историите на Шъ Юн и Джоу Юе представят в голяма степен "китайската мечта". Мост между нея и "световната мечта" според китайците е инициативата "Един пояс - един път". Общ стремеж на всички държави по протежението на маршрутите за бланс между развитието на Китай и международната общност.

"Новият път на коприната ще улесни световните търговски мрежи. Независимо дали е Китай, или Америка, или Великобритания, технологичният прогрес е от съществено значение за подобряването на тази глобална мрежа.И затова, въпреки че сега сме свидетели на изпитания, невиждани от почти век, аз като един икономист съм изпълнен с надежда за бъдещото развитие на китайската икономика", казва Сю Сямин, зам-директор на Института на морския път на коприната.

Успява ли Китай да съхрани традициите си в своята надпревара с времето и какви културни съкровища крие град Нинбо? Следва продължение.