30 години след Освобождението на България, малкото подбалканско градче - Калофер се опитва да възстанови облика си, след пълно опожаряване. Мъжете търсят препитание зад граница, а жените намират спасение в нежността на дантелените нишки.
Първите дантелени модели са донесени от Белгия в града от общественичката Екатерина Караминкова, която създава женско дружество.
През 1910 г. с нейна помощ в града се открива единственото дантелено училище в България.
Първата учителка в него е Донка Шипкова, която е единствената получила обучение по дантела. Тя получава знания в Държавното рисувателно училище от Тереза Холекова, която идва специално от Чехия, за да я научи.
Връщайки се в Калофер Донка Шипкова измисля и добавя нови елементи. Така се ражда Калоферската дантела.
Розите, слънчогледите, еделвайсите, лалетата, които излизат от пръстите на майсторките спасяват стотици семейства и успяват да вдигнат отново града.
Училището функционира едва 23 години, но подвига на първите жени, които във вълшебен ритъм прехвърлят совалки като в танц, е пример и до днес за голямата сила, която се крие в нежността на една жена.
Бялата магия, както е наричана калоферската дантела се предавала в семейството от баба на внучка.
Дантелата преминава през ръцете на десетки трудолюбиви калоферки, които оставят следа и предават напред във времето посланието.
Мария Васева е майстор и най-възрастният преподавател по Калоферска дантела в града. На 87 години е. Занимава се с плетка от 30 години.
"Всички модели, които плетяха децата ги правех аз. Не съм художничка, но с линийки и кривки ги изправях, защото с кривите модели трудно се работи. Мъжът ми две години беше в Съюза на някакъв военен курс. От там си взе лаборатория, която да прави снимки. Снимките бяха много хубави, защото апаратът беше руски.Често правехме изложби с дантелата. Правехме снимки, защото исках дантелата да се разпространява и да се плете дантела. А никой не си дава самите модели, защото всеки търгува със самия модел. Ако дадем на друга, тя може да изплете по-добре модела и търговецът да избере нея. Аз когато видя жена, която иска да плете калоферска дантела, много се радвам.Най-нежната е калоферската.", разказва Мария Васева
Калоферската дантела е често срещана и под името брюкселска дантела. Повече за произхода на наименованието разказва д-р Бистра Писанчева, културен антрополог и дантелиер
"По света тази дантела, която е известна като брюкселска или калоферска се нарича по името на совалката. Най-вече инструмента дава име на дантелата. Брюкселска дантела на практика не съществува. В Брюксел няма дантела, има дантела в Брюж. Някой може би донасяйки дантела от Белгия, ѝ е казвал брюкселската, но само у нас се нарича така. Френската е ясна, тъй като тя идва от думата за зъби – "dеnt", тъй като в началото е била назъбена и е завършвала с някакви остри или вълнообразни израстъци. В Италия е "merletto a fuselli". "Фузели" са тези пръчици върху, които се навива сoвалката. На английски е "bobbin lace". На испански е "encaje de bolillos". На полски е "koronka", защото тя стои точно като коронка и завършва дрехите по този начин. В някои от славянските народи, пръчиците се наричат палки, при тях е "Paličkování" на чешки. В България дантелата идва от Чехия."
Д-р Писанчева е посветила живота си на дантелата. Изследва корените й, търси исторически факти. Преподава в България и по света и има издадена книга за дантелата.
"Историята на дантелата по света е точно като една приказка. Легендата разказва за една голяма любов. Момиче, което е чакало своя любим да се върне от морето, а пък той не се връща и не се връща. Тя изплела, също така както е нежна рибарската мрежа и вълните на морската пяна, своята любов. Това е една история от Италия. Всички смятаме и до ден днешен, че дантелата е възникнала в района на Венеция и Геноа", разказва д-р Писанчева
В миналото дантелата е част от облеклото само на най-богатите. Смятана е за символ на разкош, престиж и каприз. Изработвала се е от бедните за най-богатите.
"Тя не топли, тя има само естетическо предназначение и знаково. Когато е отминало времето на търсенето на дантела, тя е влязла в народния костюм. В Централна Европа, вече са били на мода салфетките или аксесоарите за спалното бельо. Тогава вече плетачките са си правели, едни шапчици (има в Словакия, в Словения, в Хърватия). С тези дантелени шапчици жените са отивали на полето, което е едно преобръщане на смисъла. Думата, която свързвам с дантелата най-вече е свобода", разказва още културния антрополог.
Сред плетачите от миналото до днес има и мъже. Стари майстори, обаче и от двата пола почти никъде вече не могат да бъдат срещнати.
"Аз не бях чувала за тази дантела. За първи път я видях, когато се записах на курс. Бях на 33 години. Нямаше публикации, нямаше информация. С последния възможен курс, който проведе г-жа Величка Радулова в София. Тя е калоферска снаха. Водела е много курсове в цяла България и за щастие това за нея е било мисия да го разпространи до хората. По този начин стигна до мен и стана моя съдба. И аз се старая да направя нещо подобно за хората, които ще останат след нас. За мен дантелата беше дантела на една кука, както е най-масовият случай. Всеки казва – баба ми, майка ми плете, но на една кука. Особеното, обаче тук е в технолигията. Това е тъкане. Тук нямаме бримчици. Когато се разплита, не можеш да дръпнеш конеца и тя да се разплете. Трябва да се развали, да се разруши в обратния ред, с обратните движения. Това е различна технология. Това е високата планина, това е Еверест. Това е царицата на дантелите", споделя д-р Бистра Писанчева.
Д-р Писанчева споделя, че плетенето е като втори живот за нея - много цветен, пълен с емоции и нови приятелства.
"За мен всяка една картина е някаква съдба. Всяка една носи мое преживяване от този момент, от този период на живота ми, което съм видяла, или ме е разстроило. Аз търся технически решения, нарушавам правилата и наистина мога да кажа, че това, което създавам е една импровизация. Това е джаз. Това е вече, когато хората са се научили да работят, както се работи – каквито са правилата. След това вече могат да изразят себе си", споделя майсторката.
"Традицията е оцеляла, защото тя е променяла своя характер, своето предназначение. Няма как да бъде съхранена като похлупак – няма как да оцелее. Това би означавало ние да продължим да ходим с онези вълнени тежки сукмани. И когато Коко Шанел е казала да освободим женското тяло от оковите на дантелата –тя е била съвсем права. Дантелата е била бяла, и черна и екрю, и при нас в Калофер е останала така, но по света вече се правят цветове, и шалове, и картини. За да привлечем новите и младите, и не трябва да се приспособим. Не трябва да ги караме да правят модели от преди 100 години", добавя още д-р Писанчева.
Пътят на совалковата дантела в Калофер днес е обратно към Европа.
"Това, което имаме в Калофер е безценно, защото ние имаме корените, училището, което е единствено за България, което е съществувало. Имало е много паралелки в България някога, но само в Калофер е имало училище. Ние имаме запитвания от целия свят дали може да дойдат хора при нас. Калофер може да стане един жив културен център, защото ние като малка страна носим ентусиазъм. Носим нови решения. България беше потвърдена и вече официално е страната домакин на Международната организация на дантела на совалки на игла, което означава, че едни около 2000 души в продължение на две години ще получават информация за нашата страна, за нашата дантела. След две години, по време на празника на дантелата в Калофер, тук ще дойдат автобуси с хора от цяла Европа, защото за тях е важно да поддържаме огъня. Виждам една възможност през дантелата да информираме света за нашата страна.
Аз разглеждам дантелата като обекта, който свързва хората. Правенето на дантела и хората, които правят дантела са по-важни.
За мен това е съзидание. Това е някакво себеувръждаване, себеизява, удоволствие. Не го правим за търговия. Има хора, които сравняват плетенето с танц", споделя д-р Бистра Писанчева.
От няколко години в град Калофер има и изграден творчески център на дантелата. Негов вдъхновител и създател е Антоанета Първанов.
"Смятаме, че дантелата трябва да има свой дом, а не да се посещава временно тук-там и да бъде показвана само един ден в годината за празника. Човек, който не познава процеса никога не би оценил. Казва, а колко е красива и после пита, но защо е толкова скъпа - еми, като пробваш да я направиш, ще разбреш. Не самата дантела като такава е най-значимото, а подвигът на хората, които са успели в онова трудно време да я донесат в Калофер като знание и като способност, да я развият и да не повтарят механично чуждите модели, а да създадат своя собствен стил. Това е нещо, което е уникално за нашия град и което би могло да допълни културния и историческия живот на града. Града има нужда от повече атракции, за да може тези, които идват и да остават повече време", споделя Антоанета Първанова, мениджър "Творчески център на калоферската дантела"
Всекидневната работа по поддържаването на центъра в града, обаче е е не лека задача.
"Ние започнахме с кръжок в читалището, в който бяхме 5-6 деца и техните майки. В този формат работихме до пандемията, когато ни се наложи да прекратим заниманията. В края на миналата година си поставихме за цел да сменим формата. Решихме да поканим деца от училището, а ръководството на училището ни подкрепи. Аз разписах проект за две групи по 5-6 деца, а те се записаха 30 деца наведнъж. За нас беше огромна изненада", споделя Антоанета
Калофер е родният град на бащата на Антоанета.
"От малка мечтата ми е да живея в Калофер и аз живея тук по желание, а иначе чисто практически – не виждам по-хубаво място да отглеждам децата си и те да растат в една по-спокойна среда и да имат истинско детство. Намерих моето място в дългото търсене. Една от мечтите ми е да пътувам и сега дантелата ми сбъдва тази мечта. Най-много се гордея, че въпреки всичко 5-та година центърът успява да посреща своите посетители и гости. За да бъде дантелата разпознаваема, трябва да има до нея повече досег. Както в училище, не всички които рисуват, стават художници, но познават изкуството. Това би било за мен успех и ще съм спокойна, че ще има кой да ни последва и вратите, които сега се отварят пред нас – пътеката да се отъпква все повече и да стане един сериозен път напред", споделя Антоанета Първанова
Един от най-малките, но и най-запалените плетачи в града е Чавдар Петров. Той е на 11 г.
"Първо се записах, защото исках да прекарвам много време с мама и след това разбрах, че това идва от вдъхновението. В плетенето най-трудното нещо е това да се фокусираш върху нещата, които правиш, иначе всичко де губи. Най-важното в плетенето е да се научи човек на търпение. Понякога се налага да ми е скучно, когато вали и вместо да скучая идвам тук и започвам да плета. Това, което искам най-много да си изплета е Богородица", разказва Чавдар Петров.
От най-малкия до най-възрастния плетач в града днес гори силно желанието дантелата да прослави града.
"Приятно е да чуеш совалка да трака, защото знаеш, че ще видиш хубава дантела. До дълбоки старини си мислех, че ще плета. Но изведнъж болестта не признава, и старостта. Спрях да плета, когато спрях да виждам, а Калоферска дантела, аз когато трябва да плета, тя трябва да е изискана, красива, нежна. Дантелата е магия", споделя майсторът и учител по калоферска дантела Мария Васева.
Дантеленото наследство днес се поддържа от над 30 млади и възрастни жени. Всяка година на 15 август градът отдава почит на някогашните майсторки и празнува силата на нежността.
Радиана Божикова, режисьор
Борис Пинтев, оператор
Ивелин Илиев, режисьор по монтажа
Витали Варадинов, графичен дизайн
Със специална благодарност към:
ТАНЦ:
Коста Каракашян, артист, хореограф и режисьор
МУЗИКА:
Тара Фуки/Tara Fuki ℗ 2001 Indies Records
Дорота Барова/Dorotha Barova ℗ 2012 Indies Scope
Със съдействието на:
Национален студентски дом
"Топлоцентрала" - регионален център за съвременни изкуства
