Песните „на високо“ – в миналото те са изпълнявани от жени по време на работата им на полето.
Високото пеене получи и международно признание – беше вписано в списъка на ЮНЕСКО на елементите на нематериалното културно наследство на човечеството.
В полифоничната вокална традиция на Долен и Сатовча се откриват сходства с традиционното многогласно пеене на Югозападна България, но има един необикновен жив вокален стил, известен като многогласно женско пеене на високо, който отличава по специфичен начин локалната музикална полифония.
Високото многогласно пеене е архаичен звуков феномен, съхранен в устната вокална традиция на Долен и Сатовча.
„Разделени сме на три групи. От двете страни има по една водачка и по две влачачки. Едната група като изпее първия куплет, след това в средата са двете рукачки. Те се включват веднага с високото пеене. И докато още не са свършили, те започват втората група, която повтаря нашия куплет или започва следващия. И така, понеже ние двете групи пеем на два гласа, високото пеене и рукачките пеят на още два гласа и се получава четиригласно, многогласно пеене. Може би единствено за България, дори не знам дали и в света“, обясни Найле Джилджова, влачачка.
„От едната нива са запевали. От другата нива са се присмивали, наруквали. Сатовчанско нарукване – навикване. Рукане – рукачки. И това „икане“ никъде го няма. Просто в България "икането" го няма. С космос. С природата, с космоса. Такова свързване имам чувството, че става“, каза Снежана Джалова, рукачка.
„В България, на тази малка територия, която ние имаме, имаме изключително богатство и разнообразие. Северна България, която е едногласна, но Северозападна и Североизточна са различни. Добруджа си е съвсем различна – добруджанската песен. Едногласното пеене е в Тракия и в Странджа. Родопската песен има една точно определена структура, както казват бабите. Тя е такава, защото Родопите са мека планина. Така, когато се извика нагоре. Това всъщност е връзката на човека с природата, може би чрез музиката. Шопите обясняват това биене на гласовете в шопския двуглас, шопската секунда. Полярността по някакъв начин“, коментира доц. д-р Веселка Тончева, етномузиколог в Института за етнология и фолклористика в Етнографски музей – БАН.
„Всичко това е част от етнооблика – нашата традиционна култура. Високото пеене е част от пиринската музикално-фолклорна област. От пиринския музикално-фолклорен диалект. И всъщност в Долен и Сатовча се пеят песни не само „на високо“, но и които са уникални. Там се пеят песни и „на ниско“, както ги наричат бабите, или песни „на отпяване“. Това са типичните пирински песни. Уникалността на пеенето „на високо“ е, че то е с двугласна структура, подобна на пиринската, но има едно извикване на интервал октава. Тоест на 8 тона нагоре от основния. И то е доста трудно за пеене. Аз опитах да си представя как. Още повече – това са хората, които това нещо по наследство го знаят от своите баби и от майките. Нямат професионално обучение. Те нямат постановка. Там всичко е по интуиция. Там всичко е израстване с тази музика“, допълни доц. Тончева.
„ЮНЕСКО се опитва да избяга от традиционният термин „нематериално културно наследство“ и да му приеме една друга форма, като го нарича "живо наследство". Под живо наследство се разбира най-вече всички обичаи, традиции, социални практики, езика, занаяти и прочие, които не са прекъсвали във времето. Които имат отношение към миналото, но са живи все още днес. Можем да ги достигнем в живия живот. Разбира се, има също една много важна особеност. Това да са практики, които не са прекъсвали във времето – имат една непрестанна устойчивост и трансфер на умения и знания от едно поколение на друго. Най-ценно за ЮНЕСКО в целият този процес по вписване на един елемент в представителната листа на ЮНЕСКО е този елемент да бъде припознат от хората.
Как пеенето на високо е съхранено?
„От малко дете. Имах леля, която ни събираше седянки на нивата. А ние малките разпръсквахме разсада. А те пееха. Като завали дъжд и те запеят“, каза Мария Чобанова, рукачка.
„Ръчкал ме е мъжът ми и ми вика – „Не си в читалището“. Пяла съм и насън. Едната внучка като легнем вечер да спим и тя ме гушне, и заспи и вика – „Бабо, ти знаеш ли, че пееш? На ум пееш“. Бабе, аз като се събудя и в момента веднага ми идва на ум някоя песен, която не сме пели и ставам и записвам песента, за да не я забравя. Искам да живее това пеяне. И на оня свят, там горе, да гледам, да се радвам, че това е останало. Запазили сме го ние“, добави Мария.
„Майка ми, когато започне работа на нивата, тя започваше да пее. И винаги ме подканваше и аз да започна да пея. Понякога и през нощта, като се събудя и си тананикам“, обясни Найле Джилджова.
„Моята майка зимно време предеше на един голям чакрък и пееше. И аз, така малка ученичка в началното училище, слушам в захлас. Ген, наистина е в гена“, посочи Снежана Джалова.
Целият епизод на bTV Разказва: Живи съкровища – вижте във видеото.
Всички епизоди на bTV Разказва, както и рубриката „Зад кадър“ - гледайте ТУК.
Екип на предаването:
Автор: Радиана Божикова
Оператори: Добромир Иванов, Александр Осиченко, Борис Пинтев
Монтаж: Адриана Алексиева, Александра Табакова, Ивелин Илиев, Светослав Генчев
Графичен дизайнер: Витали Варадинов
