Иво Данчев е български фотограф. Той разказва за кукерските традиции с помощта на обектива си. Казва, че „една снимка никога не може да бъде толкова силна, колкото самото преживяване“, но той успява да улови душата на младите жени зад маските.
Неговият проект „Между два свята – земята на кукерите“ обиколи света на страниците на списание National Geographic и е показван в две самостоятелни изложби – в Париж и в Тбилиси.
„Тази традиция няма да бъде загубена. Тя наистина се превръща в национална гордост. Новите технологии позволяват тя да бъде популяризирана много интензивно и да пали все повече хора. Аз лично съм със смесени чувства към това, което аз самият правя“, казва Иво Данчев.
„От една страна аз популяризирам традицията както у нас, така и по целия свят. От друга страна – това води все повече хора на места, на които те никога не са били. За мен най-ценното е да отида и да открия място, където аз съм единственият фотограф. Тогава усещам непринудеността и гостоприемството на хората. Това може да ти се случи само тогава, когато си единственият човек там. Когато селата се напълнят с фотографи, с туристи, които снимат, вече няма да е същото“, пояснява фотографът.
„Отраснала съм при баба и дядо в село Лесковец. Дядо ми беше водач на групата и точно поради тази причина правеше всичко възможно празникът „Сурва“ да бъде хубав, красив и такъв, какъвто трябва да бъде. Той правеше и много маски. Маските по това време бяха огромни – около 3-4 метра. Те бяха направени от дървен материал, летвички и перушина от кокошки, патици, гълъби и други. Лепяха се перо по перо. Това ми бяха първите спомени – как аз му подавах самите пера, за да ги лепи“, разказва Гери.
Адреналинът за нея е толкова силен. „Толкова много искаш това да се случи, че дори не усещаш тази тежест. Аз я възприемам като другото ми аз“, уточнява тя.
„Тези петте да ги вземем. Пробвайте, за да може да виждате през дупките“, казва ѝ Иво.
„През 1973 г. са били направени пощенски марки с кукерски маски – те са били разделени по региони. От Пернишкия регион е избрана маска от нашето село и до ден днешен се гордеем“, хвали се Гери.
„Това е моят баща Методи Ранев. От него ми е предадена тази традиция. Сега, той се гордее с нас, лека му пръст. Готови сме и тръгваме сега да запалим огъня“, казва Иван Ранев.
„Една снимка никога не може да бъде толкова силна, колкото самото преживяване. Никога не можеш да предадеш миризмата, допира, вкуса на това, което се случва. Но пък можеш да уловиш неговата душа. Истината е, че в една снимка можеш да покажеш повече от това, което си видял. Можеш да покажеш това, което ти си почувствал. И затова е спорно, доколко фотографията е пряко отражение на действителността, защото самият фотограф представя това, което той е преживял, това, което той е видял и понякога това, което му се е искало да бъде“, пояснява Иво Данчев.
Вижте във видеото неговият неповторим разказ за жените под кукерските маски и техният силен дух.
