Иво Данчев е български фотограф. Той приема маскарадните традиции и като културен мост между хората от различни етноси. Повече от шест години той пътува из България и документира богатството на местните маскарадни обичаи.
Неговият проект „Между два свята – земята на кукерите“ обиколи света на страниците на списание National Geographic и е показван в две самостоятелни изложби – в Париж и в Тбилиси.
„Когато пътувам и снимам кукерите, много от хората, които срещам, са материално бедни. В същото време точно тези хора са най-отворени, най-искрени, най-естествени… и са готови да ти дадат храна и подслон, да ти дадат от времето си, за да ти помогнат да направиш това, което си тръгнал да правиш“, разказва той.
Според него „ние българите си мислим, че сме много толерантни, но има някои стереотипи, с които израстваме, за които дори не си даваме сметка, че ги имаме“.
„Аз съм израснал в столичния квартал „Захарна фабрика“ – в близост и съседство с истинско гето. Виждал съм много страшни неща, минавайки всеки ден покрай гетото. Виждал съм как група мъже са заобиколили малки момчета и ги надъхват да се бият до кръв. Бил съм в много ромски махали и това, което ме е стряскало най-много, е отношението на децата едно към друго“, разказва фотографът.
Той е категоричен, че „българското общество е отговорно за отношението към ромите и тяхната интеграция“. „Мисля, че има още много какво да бъде направено, за да бъдат извадени тези хора от това маргинално общество, в което те съществуват“, уточнява Иво.
От 5-6 години фотографът обикаля из цяла България и снима кукерите. По време на пътуванията си установява, че в маскарадните традиции се включват много роми. За пръв път той открива това в Разлог.
„Така се роди идеята за моя проект „Зад маските“, който беше финансиран по програма "Социално ангажирани изкуства" на Национален фонд "Култура", и затова обикалям цяла България, за да снимам специално ромите. Спечелих и една стипендия от Национален фонд "Култура" по програма "Творчески стипендии", която също подпомага работата ми потемата за кукерите", споделя фотографът.
Спомня си времето, когато е бил на 21-22 години. „Станах участник в сбиване с роми. Тогава пострадах доста сериозно и бях със счупена челюст, а лекарите ми казаха, че съм бил много близо до това да бъда убит в този бой. След това много дълго време изпитвах страх да минавам покрай махалите, покрай кварталите“, разказва още фотографът.
„Трябва да призная, че причината за това сбиване бях самият аз и моите собствени предразсъдъци. Дойде един момент, в който реших, че трябва да преодолея това нещо. Взех фотоапарата си и прекарах три дни в тази махала. Бях в къщите на хората, видях как живеят“, разказва още Иво.
„Научих за техните проблеми, мъки, болки, радости и шеги. Видях ги като хора, каквито сме и ние. И сега моята кауза е да покажа на българите, че те не нямат нищо общо с тези предразсъдъци, това е нещо лошо. Те са хора като нас и ако мога поне малко да допринеса за промяна в отношението към тях, бих го направил. Вярвам, че когато ние се отворим за тях и ги приемем като равни, когато им дадем шанс, те ще бъдат абсолютно равностойни членове на нашето общество“, категоричен е фотографът.
Целият епизод можете да гледате във видеото!