Кубрат Пулев, който защити европейската и интерконтиненталната си титли в професионалния бокс говори открито за успехите си, лишенията и мечтите в интервю пред Петър Бакърджиев за предаването по bTV Action "Зона спорт".
"Радват се хората, защото фактически това е не само мой успех. Това е успех на България, на българския народ, на българския бокс. Това са неща, които трябва да радват всички и то е и така. Тези мои думи всеки човек може да ги преекспонира и да вярва повече в себе си, защото всяко едно голямо нещо започва повече с вярата.
Днес бия, утре може и да загубя. Отношението се променя и нашата държава може би веднага ще ме забравят и ще ме оплюят. Факт е, че сме на един от върховете. Дано да изкачим и по-голям връх".
Пулев осъзнава, че качвайки се на ринга, може да не слезе жив от него.
"Имаме го примера в самбото. Момчето още е в инвалидна количка и не трябва да се забравя. Трябва да продължим да му помагаме, за да може да се оправи. Моля се на Господ преди да изляза на ринга, чувам приятелската си, виждам брат ми. Може да ги виждам за последен път. Има много случаи, в които боксьори са умирали на ринга. Има и българи, и то един. Сложил съм си главата в торбата за цяла България. Мисля, че когато хората бъдат с мен, ще победим всички.
Определено съм си сбъднал мечтите. Мечтите се променят - имам нова - световната титла. Ако се сбъдне - сбъдне. Готов съм на всичко, за да я сбъдна. Готов съм и с Владимир, и с Витали да се бия. Не ми е проблем".
Кубрат Пулев се върна и години назад, когато тогавашните ръководители на федерацията по бокс му правеха всякакви спънки.
"Трудът е от много дълго време. Много мъки сме минали, много перипетии. Не само жълти вестници, самият национален отбор ме отказа да продължа аматьорски бокс. Не беше лесно да отида при професионалистите, защото няма обратно връщане в аматьорския бокс. Много пъти ми е минавало през ум да се откажа. Много пъти съм бил разочарован примерно от треньори, от ръководители на клуб или на федерация. Много пъти съм се борил с тях, много пъти са ме изкрвали черната овца, защото не обичам да мълча. Това всичко се насъбира, насъбира, насъбира. Отделно финансирането. В България сме играли за 300, за 500 лв.
Има съдба, видях, че тук няма как да се развия. Тогавашната ситуация във федерацията беше такава, че нямаше как да се развия. Тези хора предпочитаха да не взимам медали, но и да не съм там, и да не им вадя кирливите ризи. Предпочетох да отида професионалист и слава Богу. Искам да кажа на хората никога да не се притесняват и да не се страхуват. Ако нещо са решили, да го направят.
Пулев е патриот, като въпреки че Германия му предлага в пъти повече пари, той продължава да се бие за България.
"Нещата малко се промениха. Друго правителство, друго министерство, друга федерация. Нещата си вървят отгоре и мисля, че е доста по-добре от преди, но има още много какво да се желае. Живея в България основно и ми е милея за това нещо, което се случва. Искам всички ние да живеем по-добре. Защо не? С нищо не сме по-зле от другите народи. Защо трябва да се мъчим и да се мразим един друг? Определено не харесваме нашето българското, а имаме толкова хубави страни и толкова хубави качества и традиции. Не мога да го разбера българския манталитет. Защо трябва да се мразим и защо трябва да бягаме при положение, че имаме една прекрасна държава?
Когато отидох в Германия и видях времето, когато видя в Япония тези заметресения. Да живеехме в Япония, да бягаме. Имаме най-важното - прекрасна природа, спокойна природа, море. Имаме си всичко. Аз вярвам в младите. Младите ще променим всичко. Ще тръгнем на добре - нищо, че е криза, нищо, че заплатите са ниски и т.н. Много хора не могат да разберят, защото не са излиза навън и си мислят, че навън е някакъв блян, нещо невероятно. Но когато излязат те виждат, че е едно нищо. Те виждат, че това не им е тяхното. Мисля, че хората трябва да останат и да се борят, защото имаме едно прекрасно място. Всичко друго може да се направи.
Колкото повече умения имаш, толкова по-малко комплекси имаш, защото усещаш и осъзнаваш, че можеш да направиш всичко с този човек. Затова големите хора са над нещата. Много пъти съм се учил от мои грешки и това е най-важното. Всеки греши, но трябва да се учиш от грешките си. Да кажеш "съжалявам", но това не променя нищо. Въпросът е да си вземеш поука.
Нито имам ПР, нито нещо друго. Дори нямах снимки. Приятелката ми вика "Ето моя да ти направи няколко фотосесии". Понякога прекалявам със суетата. Искам да изглеждам добре. Но всички комплекси идват от суетата".
Пулев разказа и как са го харесали за професионалния бокс.
Аз не съм убеждавал германците. Те изобщо не са глупави хори. Видяха за какво става въпрос и подписахме преди шест-седем години. Аз седях тука със заплата с 800 лв., а моята и на Детелин Далаклиев бяха най-добрите заплати. Седях и се мъчех само и само да взема медал. Това беше единствената ми мисъл. След като взех европейската титла за аматьори, си казах, че няма какво повече да постигна в аматьорския бокс. Участвах на Олимпиадата, оплюха ме всички - "от този нищо не става" и така. Винаги съм вярвал в себе си и не съм приемал лично тези изказвания. Били са от хора, които завиждат, които са злобни и не разсъждават правилно.
Усещам фалшивото и отсях хората около мен. Приятелите трябва да са истински. Цената, която плащам може би е здравето. Не завиждай на никого преди да му видиш края. Дано всичко да е наред с мен и от този бокс да няма тежки последици. Хубаво е човек да оценява важните неща. Парите са важни, но не са всичко. Много пъти си казвам: "Имам всичко, имам свобода, имам здраве, имам всичко най-важно, което може да има един човек". Хората трябва да ги оценяват. Рано или късно народът в България ще бъде добре. Аз съм сигурен и вярвам в това нещо", заяви Пулев.
