Датата е 17 ноември 1993 година. България побеждава Франция с 2:1 на стадион „Парк де Пренс" с гол на Емил Костадинов в 90-ата минута и се класира по възможно най-драматичния начин за световното първенство в САЩ'94, където впоследствие достига до 4-ото място в света. За мнозина този ден остава най-великият в историята на българския футбол и още дълги години ще бъде споменаван и даван за пример при всеки удобен случай. Да се надяваме на чудото и да чакаме подобна ситуация да се повтори обаче е нереално, шансът подобно нещо да се случи отново е по-малко от едно на милион.

Днес, 14 години по-късно, България посреща Румъния в мач без особено значение, а неизбежните паралели с истинския, автентичния 17 ноември могат да донесат само негативи на настоящия състав на трикольорите. Твърде много неща са се променили и ситуацията няма нищо общо с тази от 1993 г., донесла толкова много радост на милиони българи. Променило се е почти всичко, а онзи „Парк де Пренс" изглежда недостижимо далеч. Променил се е футболът, променили са се стилът, мисленето, манталитетът, качествата на футболистите, залогът не е същият, дори феновете и медиите вече са по-различни. Същият е само Стратега, чиито възгледи и възприятия за великата игра май са си останали в онова време - средата на 90-те, когато проблясваха последните нотки на романтизъм във футбола. Сега обаче времената са други и подобни наивни представи няма как да оцелеят в жестоката съвременна динамика на футболната игра.

Точно тук е и основната роля на сегашните футболисти от представителния тим. Въпреки че крайният резултат е без значение, а сравненията със „златното поколение" са неуместни, Бербатов и компания трябва преди всичко да защитят своето достойнство, както и това на привържениците си. И не на последно място да докажат, че имат потенциал да постигнат поне малко от това, което са постигнали техните предшественици. Едно тежко поражение на „Васил Левски" довечера освен че ще дискредитира до голяма степен настоящите състезатели на трикольорите, ще хвърли сянка и на 17 ноември като сакрална дата. Историята в никакъв случай не е на наша страна, като само в последните години случаите, когато отборът не играе за нищо и претърпява загуба с няколко гола не са един и два. „Опитът" на лидерите на сегашния отбор в разгромите също не е малък (0:6 от Чехия, 0:5, 0:3 и 0:3 от Швеция, 1:3 от Хърватска, 0:2 от Дания). Румънците пък едва ли ще пропуснат да ни накажат с оглед на всичките словесни престрелки, разразили се между двата лагера през изминалата година.

Въпреки всичко изброено Бербатов, Мартин, Стилян и техните съотборници трябва да се постараят да излязат с чест от този двубой най-вече заради своето бъдеще. При евентуална победа над Румъния е много вероятно в общественото пространство да се възцари мнението, че отново сме отпаднали несправедливо, румънците-интриганти са ни прецакали „по втория начин" и в крайна сметка да се обвини съдбата, а футболистите да останат (полу)герои в очите на феновете.
В спортно-технически аспект Димитър Пенев ще направи няколко промени в титулярния състав от равенството с Албания (1:1), но те едва ли ще са определящи за играта на тима. Димитър Иванков ще замени контузения Георги Петков на вратата, в защита Петър Занев ще излезе на мястото на наказания Вагнер, Тунчев ще играе до Томашич вместо съотборника си в ЦСКА Валентин Илиев, а на десния бек със задачите на Кишишев ще трябва да се справят Йордан Тодоров или Живко Миланов. В халфовата линия до Стилян Петров и Телкийски най-вероятно ще действа Благой Георгиев на мястото на наказания Станислав Ангелов, а в нападение освен безспорните Бербатов и Мартин на десния фланг ще се подвизава Велизар Димитров.

Факт е, че основният барометър за представянето на трикольорите не е треньорът или някой от по-неопитните футболисти, а играта на Бербо, Марто и Стенли. Именно сега те трябва да докажат с хъс и характер, че неслучайно са част от най-силното първенство в света, а и да демонстрират, че могат най-после да поведат националния отбор към класиране на голямо първенство в следващите квалификации, след 6 години суша.

АЛЕКСАНДЪР АЛЕКСАНДРОВ