Мароканецът Юсуф Рабех е един от най-интересните играчи в новия отбор на Левски. Защитникът е сред най-талантливите млади футболисти в страната си. Бил е капитан на олимпийския и младежкия национален отбор, но отказва да играе при мъжете. Рабех дойде в труден момент за Левски, но през есента показа класата си. Арабинът направи силна подготовка и се очаква да бъде основен играч в синята защита.

- Юсуф, какво мислите за Левски след половин сезон на Герена?
- Вече съм от доста време в България и имам впечатления за нещата. Левски е голям отбор, който тепърва се гради. Много хора си тръгнаха и ще мине време, докато тимът стане отново силен. През есента определено нещата не вървяха. Направихме доста грешки, загубихме точки. Надявам се в най-скоро време нещата да потръгнат и Левски да се върне на мястото, което му приляга.
- Не очаквахте ли повече, преди да дойдете на Герена?
- В момента отборът не е това, което беше. Има много промени. Левски не е на високото ниво отпреди. Точно промените обаче ще вдигнат отбора на крака.
Новите футболисти ще поставят началото на нова ера
Играчите ще зарадват много фенове на Левски.
- Съжалявате ли, че дойдохте?
- Не, разбира се. Дори да не е е във форма, Левски си остава най-големият отбор в България. Скоро отново ще се върне на мястото си.
- Кои други отбори имаха оферта към вас?
- Олимпик (Марсилия), Порто и два отбора от Испания.
- Говори се, че сте се отказали от националния отбор?
- Да, така е. Отказах повиквателни за Мароко. Последната бе тази година.
- Защо?
- Всичко започна от младежкия национален отбор. Аз бях капитан там, но имахме проблеми с ръководството. Те не бяха коректни с нас. Обещаха ни, че ако се класираме за финалите на един турнир, ще бъдем възнаградени. В крайна сметка обаче
не получихме парите, които бяха обещани
Затова спрях да играя. След това започнаха да ме канят в първия отбор. Но ръководителите на футбола в Мароко продължават да бъдат същите.
- Сега треньорът е нов, няма ли да преосмислите решението си?
- Познавам много добре новия треньор. Четири години съм работил с него. Имах покана да играя в турнира за Купата на африканските нации. Но проблемите са с ръководството. Докато те не бъдат решени, няма да играя за Мароко.
- Само вие ли бойкотирате?
- Не, има и други играчи, които постъпиха като мен. Техните условия са същите като моите.
- Не се ли притеснявате, че по този начин пречите на развитието си?
- Ако се върна в националния отбор, ще го сторя като личност, като човек, който е отстоявал принципите си. Колкото до въпроса - не се притеснявам.Когато един играч не участва в отбора, проблемът е за отбора, не за играча. Тимът губи от това.
- С кого от съотборниците в Левски се разбирате най-добре?
- С Петков и Томашич. Те са най-близко до мен на терена и комуникацията с тях трябва да е добра. Естествено, общувам много и с Шакиб Бензукан.
- Кои са най-добрите футболисти на Левски?
- Не мога да разделя отбора на отделни играчи. Щом са в Левски, всички са добри. Важното е Левски да е силен като отбор, не като отделни единици. Все пак бих посочил Петков и Томашич, понеже, както казах, са най-близко до мен.
- Говори се, че Томашич може да напусне. Вече изградихте синхрон с него, това притеснява ли ви?
- Не ме тревожи кой ще играе до мен. Колкото до Игор, нормално е всеки футболист да иска най-доброто в кариерата си. Ако е решил да премине в друг отбор, вярвам, че прави най-доброто за себе си. Не е проблем кой ще играе до мен, в Левски винаги ще има добри играчи. Все пак няма да е добре, ако например едновременно си тръгнат Игор и Петков. Тогава липсата ще се усети сериозно.
- По време на лагера в Кипър имаше инцидент с играч на Стяуа. Медиите в Румъния ви обвиниха, че сте го ударили нарочно?
- Да, така е. Ударих го с лакът, понеже на два пъти обиди семейството ми. Попитах го защо го прави. Той каза, че не харесва хората като мен. Затова постъпих така. Стори ми се много странно да говори такива неща, понеже също беше с арабски произход.
- Религиозен ли сте?
- Да. Но в България не съм ходил в джамия.
- Българското първенство по-силно ли е от мароканското?
- Тук играта е на по-професионално ниво.
Отборът, в който играх - ФАР Рабат, е като Левски
Играе за всички купи, както и в международни турнири.
- Разкажете за семейството си?
- Имам двама братя, сестра, майка и баща.
- Приятелка?
- Да, имам си приятелка в Мароко.
- Какво ви е мнението за българските жени?
- Гледам да стоя далеч от тях. Чувал съм, че много чужденци в България имат проблеми заради местните момичета. Затова се опитвам да имам по-малко контакти с тях. Искам да съм концентриран изцяло върху футбола.
- Искате ли да продължите кариерата си някъде на Запад?
- Разбира се. Но сега съм в Левски. Иначе харесвам футбола в Испания и Англия.
- Кой е любимият ви отбор?
- Реал (Мадрид). Харесвам играта на Фабио Канаваро.
- Научихте ли вече български?
- Разбирам почти всичко. Но още не мога да говоря. Надявам се скоро да се науча.

ВИЗИТКА:

Роден на 13 април 1985 г. в Рабат; Висок 183 см, тежи 83 кг; Пост защитник; Предишни отбори: ФУС де Рабат, Ал-Ахли (Джеда), ФАР Рабат
В Левски 14 мача (1162 мин)
Голове няма; Жълти картони 1; Червени картони 1

Христо Събчев, "7 дни спорт"