Снощната евро - квалификация между Румъния и България се оказа същинска палитра от изключителни футболни емоции, която направи съботната вечер повече от вълнуваща. Въпреки всичко обаче, в роден стил (от който винаги ни е трудно да се отърсим), няма как да пропуснем факта, че известен негативизъм не липсваше преди, по време и след края на двубоя. Негативизъм, изразен в няколко аспекта, които заслужават внимание, не за друго, а защото все пак мислим и за позитивизма в бъдещето.
""

Неприятните предразсъдъци преди мача бяха загатнати за пръв път, когато стана ясно, че в тима за тези две квалификации ще присъстват „противоречиви” футболисти като Тунчев, Пеев и Янкович. Футболисти, които въпреки желанието си за „тотално прераждане” с националната фланелка, все пак показаха, че не успяват успешно да се приобщят към всеобщата обстановка в такива официални двубои и да постигнат мисловно и игрово разбирателство с Мартин Петров, Стилиян Петров и Димитър Бербатов, които при всички положения диктуват по-голямата част от адекватните дейности на отбора във важните му мачове. Като към всичко това се прибави и забележимата примиреност, осезаемо застъпена снощи в Констанца, то действително можем да кажем, че България все още изпитва не само емоционално, но и чисто тактическо противоречие на терена, особено тогава когато става въпрос за същинска игрова отговорност. В тази връзка настъпва и неприятният момент, в който трябва да изтъкнем лошите страни на нашия тим, демонстрирани в двубоя снощи.

""На първо място трябва да се отбележи цялостния брак в игровите деяния на тима, започвайки се от липсата на координация в и без това обречените комбинации в средата на терена, минавайки през логичното неразбирателство в центъра на отбраната между Тунчев и Топузаков и завършвайки с колебливостта по фланговете или по-точно твърде голямата дистанция (във всеки един смисъл на думата) между Вагнер и Мартин Петров и Станислав Ангелов и Георги Пеев. Точно затова, ако досега Румъния и България бяха смятани за отбори с еднакви, средно добри футболни възможности, то сега се оказа, че северните ни съседи всъщност не мислят за това колко благоприятна може да бъде „златната среда” в Европа.
""Доста над нея обаче се намира един футболист, който със сигурност ще продължи да внася необяснимо вълшебство в българските редици. Отново оказал се единствения ни играч, който умее да превръща негативизма в мобилизиращ фактор, Мартин Петров не се поколеба и този път да покаже на своите съотборници как се действа в трудните моменти и как те всъщност се превъзмогват благодарение на истинска трезва мисъл- лишена от прекомерно напрежение и изключително ефективна, такава каквато с ръка на сърцето трябва да кажем, че липсваше доста дълго време от наша страна на стадион „Фарул”.
Така в крайна сметка се оказа, че представянето ни в Румъния може да бъде определено като същинска „горчиво-сладка симфония”, чиито автор тепърва ще внася нови нотки на подобрение в нея. И така докато най-накрая заявим със сигурност, че знаем какво правим на терена.

МАРИЯ ДИМИТРОВА