„Не знам как е станало. Но не е станало, като си седя и си мисля, че съм най-великата. Станало е с работа.” Така отговаря Лили Иванова на въпроса как от трета категория певица, за каквато е обявена в началото, се е превърнала в най-голямата звезда на българската естрада.
„Чувала съм упреци, че комунизмът ме е създал. Той не ме е създал, просто съм родена или живяла по времето на комунизма. Той не може да ме създаде. Сега вече имаме пълна свобода и демокрация. Нека се създадат или самосъздадат и други”, казва още тя.
Във втората част на разговора с Антон Хекимян певицата се връща в спомените си към началото на своята кариера. Първата ѝ плоча, например, била издадена не у нас, а... в Румъния. Преди да стане певица пък работила като медицинска сестра.
„Съдбата е решила някои неща. Дойдоха и ме потърсиха една група, една селска група. Такива бяха групите навремето. Чули, че някаква медицинска сестра пеела добре, дойдоха и ме потърсиха... Влязох в тази група, някои неща ми харесаха, повечето не ми харесаха. Вдигнах си пак чукалата и се прибрах обратно в Кубрат. Бях само на един концерт с тях. Но успях от тях да чуя много разговори, да науча, че имало Концертна дирекция... И си викам, аз, ако съм решила да ставам певица, значи трябва да отида в София и така... Взех влака и тръгнах.
В куфара нямах нищо особено. Но като дойдох тук, си спомням, още от тогава знаех какво искам. Бях наясно. Тогава имаше бюро „Естрада”. Взех си хотел срещу бюро „Естрада”, отивам там и казвам – аз съм певица. Ами почти никъде не съм пяла, но както и да е... Дошла съм в София да ставам певица. Това беше...”, припомня си Лили Иванова.
После обаче, след като никой не я потърсил, се прибрала в родния си град. Не се отказала обаче от мечтите си и дошла в София втори път – със същата цел.
„Втория път, когато дойдох пак с куфарчето, ме посрещна един мой съученик – Павлин Иванджиков, който е син на моя учител по пеене в Кубрат. Той беше студент тук в Консерваторията. И ми каза така: „Ти луда ли си да дойдеш тук? Тука са такива лъвове.” Нашият разговор се водеше пред хотел „България” на жълтите павета. Имаше там на ъгъла един ресторант, един магазин за цветя. И казвам: „Виждаш ли онзи магазин за цветя? От там ще ми купуват цветя за концерта...”
Толкова съм била вече самонадеяна и амбицирана... Аз съм дошла, за да победя. А той се изсмя и казва: „Ти луда ли си? Тук Емил Димитров е най-големият, той е лъв, и Мария Косева”. Наистина те бяха звездите тогава. Аз не се познавах нито с единия, нито с другия. След това се запознах, защото ме сложиха да пея в тяхната група”, разказва Лили Иванова.
По късно съдбата я отвежда в Букурещ, където пее в театър „Танасе” и в хотел „Амбасадор”.
„Там живеехме всички, групата ми и аз и пеехме в ресторанта, имахме програма – 20 минути. А аз след това пеех пък в театър „Танасе”... Там идваха най-големите джаз музиканти на Букурещ. Тогава самите музиканти ми предложиха: „Ние работим в „Електрикорд” – техният „Балкантон” – искате ли да направим запис заедно с вас?”. Затова първата ми плоча беше издадена в Румъния, а не в България. В България никой не ме зачиташе. В България бях едното нищо. И това е”, разказва примата на българската естрада пред Антон Хекимян.
Вижте коя е песента, с която Лили Иванова става известна в България, в какво вярва и защо не обича да съди никого:
