Съветът за сигурност на ООН почете с минута мълчание паметта на жертвите от „Шарли ебдо”. Още вчера Съветът с единодушно приета декларация осъди "варварския и подъл атентат". В началото на заседанието, посветено на африкански въпроси, 15-те членове на Съвета станаха прави заедно с десетки други дипломати в препълнената зала и почетоха с минута мълчание паметта на 12-те убити.
Постоянният представител на Франция в ООН Франсоа Дьолатр заяви преди заседанието, че минутата мълчание ще е "много вълнуваща демонстрация на единство и солидарност не само с Франция, но и по отношение на общата борба срещу тероризма и за свободата на словото”.
Междувременно оцелял от атентата срещу "Шарли ебдо" сподели, че убийците са стреляли безразборно по присъстващите, а не са ги питали за имената им. Репортерът от сатиричния седмичник Лоран Леже участвал в редовната седмична планьорка на редакцията в сряда в парижкото седалище на вестника, когато нахлули двама мъже с автоматични оръжия. "Те просто започнаха да стрелят по присъстващите", заяви Леже.
Така беше опровергана предишна информация, че нападателите питали за имената на хората, които искали да застрелят. "Видях маскиран мъж, видях много кръв, видях половината редакционен съвет на земята. Още се питам как съм се отървал", обясни Леже. Той се спасил, като се скрил зад една маса.
"Стана много бързо. Никой от малката група оцелели още не е осъзнал, че това наистина се е случило", посочи журналистът. Междувременно в цяла Франция вече не може да се намери нито един брой от последното издание на „Шарли ебдо”. Всички броеве на списанието са изкупени.
Според продавачите хората са купували, не само защото им е било интересно какво е било публикувано, но и като знак на подкрепа за журналистите от изданието. Сега всички очакват новото издание следващата сряда. От редакцията обещаха, че то ще е в тираж 1 милион. За сравнение, досега тиражът е бил около 50 000.
Журналистите от „Шарли ебдо” изтъкнаха, че не искат да правят некрологичен брой. Те имат намерение да направят брой, който да изразява предизвикателството, че съществуват, предизвикателството да могат да казват нещата, каквито са, да продължат да се борят срещу „тъпанарщината, срещу човешката глупост, срещу мракобесието, срещу всички видове фундаментализъм”.