Най-бедните страни в еврозоната отказват да финансират Гърция

Бивши комунистически страни, влезли в еврозоната с цената на дълги години драстични икономии и болезнени реформи, изпитват малко симпатии към свръхзадлъжнялата Гърция и не искат да я финансират, коментира АФП в деня на ключовото заседание на Еврогрупата по гръцката молба за ново споразумение.

В интервю за вестник „Файненшъл таймс” словашкият премиер Роберт Фицо грубо отхвърля възможността от каквато и да било помощ от страната му за Гърция. Той изтъква, че ще му бъде невъзможно да обясни на хората, с техните ниски заплати и пенсии, че бедната Словакия трябва да субсидира Гърция.

Словакия е член на еврозоната от 2009 г. и още през юни 2012 г. заплаши, че ще поиска излизането на Гърция, ако не прилага драстичните икономии от международния план, в замяна на финансовата помощ, която я спаси от фалит, припомня АФП.

Според бившата съветска република Естония, станала член на валутния съюз през 2011 г., евентуално излизане на Гърция от еврозоната би имало слабо отражение върху европейската валута. Еврото е в по-добро състояние в сравнение с периода на кризата с гръцкия дълг, коментира в петък естонската министърка на финансите Марис Лаури.

Естония влезе в еврозоната преди другите две балтийски страни - Латвия (2014 г.) и Литва (през януари 2015 г.).

Латвийската икономика се срина с близо 25% през 2008-2009 г., но успя да се възстанови благодарение на спасителен план на МВФ и ЕС, предвиждащ драстично намаляване на пенсиите и на заплатите в държавния сектор. Гражданите на Латвия са на мнение, че за Гърция и другите затънали в дългове страни има само един път - драстичните икономии и дълбоки структурни реформи.

Това мнение споделя бившият литовски премиер Андрюс Кубилюс, който сам пожертва 25% от заплатата си през 2009 г. Според него политиката на драстични икономии е била единственият лек за страната. „Не виждам причина гърците да не го приложат”, допълва той, като предупреждава, че гръцкият популизъм е опасен за Европа.