Младият проевропейски центрист Еманюел Макрон и кандидатката на крайната десница Марин льо Пен се класират за втори тур на президентските избори във Франция.
Това показват първи прогнозни резултати след края на днешния изборен ден, предаде Франс прес и допълни, че тези резултати са показателни за отхвърлянето на традиционните партии във Франция.
Тридесет и девет годишният Макрон, бивш министър на икономиката и фаворит за спечелването на втория тур на 7 май, печели днешния първи тур с 23-24 процента от гласовете.
Втора се нарежда лидерката на Националния фронт с 21,8-22 процента от гласовете според екзитполове на три социологически агенции.
Според социологическите проучвания и анализаторите тези избори са едни от най-оспорваните в историята на републиката. Очакваният втори тур е насрочен за 7 май.
Кой е Еманюел Макрон?
Независимият центрист Еманюел Макрон е неизвестен за широката публика допреди три години, когато решава да приложи в света на политиката уменията си, придобити като инвестиционен банкер. Но след само две години като министър на икономиката той напуска и през август м.г. основава безпартийното движение "Напред!" (En Marche!), като се обявява срещу статуквото – въпреки че е посещавал най-престижните учебни заведения във Франция и че е посредничил на финансовата корпорация на семейство Ротшилд в сделка за 10 милиарда долара.
Той заявява, че "Франция е блокирана от склонността на елита към самообслужване", и признава, че е бил част от това. Макрон критикува "свещените крави" от социалния модел като 35-часовата работна седмица, защитата срещу уволнения и доживотните назначения в държавния сектор. Освен това той се зарича, че ще хвърли мост върху разделението между левицата и десницата, което отдавна доминира във френската политика.
При основаването на "Напред!" критици твърдяха, че изгряващата звезда Еманюел Макрон ще има кратък живот. Сега мнозина отдават впечатляващия му възход на обстоятелството, че е ново лице, и на неочаквания срив на няколко опоненти от водещите партии – социалистите на президента Франсоа Оланд са в отстъпление, а десноцентристкият кандидат Франсоа Фийон бе замесен във финансов скандал. Но и тактическият усет на Макрон също изигра роля, за да стане той фаворит за спечелване на изборите.
Ако 39-годишният центрист бъде избран, той ще бъде най-младият държавен глава на Франция след Наполеон Бонапарт.
Макрон е женен за Брижит Троньо, негова учителка от гимназията. Разликата от 24 години във възрастта между двамата стана обект на множество публикации в булевардните издания и през февруари той трябваше публично да отхвърля слуховете, че има извънбрачна гей връзка.
Сред най-привлекателните за избирателите елементи в предизборната програма на Макрон са: освобождаване на голяма част от хората от плащането на т.нар. местен жилищен данък, пълно възстановяване на разходите за културни прояви, зъбни протези и слухови апарати, а също орязване на данъчните ставки за социалните придобивки на хората с ниски доходи в комбинация с данъчни спирачки за техните работодатели.
Главните предложения на центриста включват сливане на множеството пенсионни системи в държавния и частния сектор, както и сливане на системите за помощ на безработни. Понастоящем тези системи имат различен подход към хората с редовни доходи и самонаетите лица.
Макрон се обявява за поддържане на бюджетния дефицит под задължителните за ЕС 3 на сто от БВП и за намаляване на безработицата от 10 до 7 процента в края на петгодишния президентски мандат. В този срок той обещава инвестиции за 50 милиарда евро и съкращаване на държавните разходи до 60 милиарда евро годишно.
Други негови ключови идеи са: намаляване на корпоративните данъци от 33,3 до 23 на сто; системата за данъчни кредити за фирми да бъде превърната в постоянна спирачка върху данъчната ставка за ниско платените работници; 35-часовата работна седмица да остане, а компаниите да решават чрез преговори какво да бъде реалното работно време; ниско платените работници да бъдат освободени от някои социалноосигурителни вноски, което реално ще повиши доходите им.
Макрон иска да бъдат осигурени още 15 хиляди места в затворите, да бъдат наети допълнително 10 хиляди полицаи и де се увеличат разходите за отбрана от 1,8 на сто от БВП, колкото са сега, до 2 процента.
Той обещава на всички 18-годишни да бъдат раздадени ваучъри на стойност 500 евро за кино, театър и концерти. Настоява да бъде наложена забрана учениците под 15 години да ползват мобилни телефони в училище.
Центристът предвижда, ако бъде избран, намаляване с една трета на числеността на Сената и на Националното събрание, съкращаване с една четвърт на персонала на местните власти и забрана за депутатите да назначават свои роднини като асистенти.
Коя е Марин льо Пен?
Тя изведе оглавявания от нея "Национален фронт" от периферията и го постави под светлината на политическите прожектори, след като тя стана реален претендент да бъде първата жена държавен глава на Франция, а и първи крайнодесен президент на страната след Втората световна война.
Анкетите определяха за Льо Пен сигурно класиране за балотажа на 7 май. Това би било стъпка напред за нея, тъй като на президентските избори през 2012 г. тя не можа да стигне до втория кръг и да постигне постижението на баща си, победен през 2002 г. на балотаж от Жак Ширак.
След като през 2011 г. пое ръководството на Фронта, Марин льо Пен се зае да го очиства от антисемитския му облик, придобит по време на близо 40-годишното ръководство на нейния баща, бившия командос Жан-Мари льо Пен. Два пъти развежданата майка на три деца позиционира партията от антиимигрантска в евроскептична сила, която предлага протекционистична политика, бранеща френските работници от глобализацията.
Въпреки че анкетите прогнозират за Льо Пен загуба на балотажа, те констатират оспорваността на надпреварата. Това е силна позиция за кандидат, който иска референдум за членството на Франция в ЕС и с това изнерви финансовите пазари.
Сред плановете на 48-годишната Льо Пен са да се отърве от еврото и да принуди френската централна банка да финансира част от държавните разходи. Тя настоява, че тези неортодоксални намерения са в унисон с антиглобализационните чувства, извели Доналд Тръмп до Белия дом и повишили вота за Брекзит на референдума във Великобритания миналата година.
Марин льо Пен се придържаше към по-мек тон за разлика от баща си, който твърдеше, че газовите камери на нацистите са "подробност" от историята. Заради тези възгледи през 2015 г. тя го изключи от партията, но по-рано този месец опъна нервите на мнозина, като заяви, че френската държава не носи отговорност за преследванията на евреи в окупирания от нацистите Париж през Втората световна война.
Кредитните институции отказаха да подкрепят кампанията й и тя се озова в неизгодно финансово положение в сравнение с основните си конкуренти. Марин льо Пен е почитател на руския президент Владимир Путин, който през март я прие в Кремъл.
Лидерът на "Националния фронт" става член на партията още на 18-годишна възраст. През 1998 г. се отказва от адвокатската си кариера и се заема с партийна работа. Избирана е за общински съветник в парижки район, а от 2004 г. е евродепутат.
Освен оттегляне от еврозоната и референдум за "Фрекзит" (ако за шест месеца не бъде предоговорен статутът на Франция в съюза) предизборната платформа на Марин льо Пен, представляваща манифест от 144 предложения, предвижда още: Франция незабавно да се оттегли от Шенгенското споразумение и да въведе паспортни проверки по границите си; експулсиране на всички чужденци, заподозрени от разузнавателните служби; отнемане на френското гражданство на хора с два паспорта, свързани с джихадисти; намаляване на подоходния данък; лишаване на нелегални имигранти от основни здравни грижи.
Протекционистичните мерки в програмата й са трипроцентно мито върху вноса, денонсиране на международните търговски договори, допълнително данъчно облагане за фирми, които наемат чужденци. В сферата на сигурността Марин льо Пен обещава да бъдат назначени още 15 хиляди полицаи и да се осигурят нови 40 хиляди места в затворите, а осъдените чужденци автоматично да се изгонват от страната.
Според нея Франция трябва да напусне интегрираното военно командване на НАТО, но да увеличи разходите си за отбрана.
Лидерката на "Националния фронт" предвижда ограничаване на миграцията до 10 000 годишно и невъзможност за нелегалните имигранти да узаконяват престоя си. В социалната сфера тя иска да повиши социалните помощи и да намали данъците за домакинствата и малките и средните предприятия, както и да намали от 62 на 60 години пенсионната възраст. По материали на БТА
