Стефан Величков или DJ Diamondz дебютира в "Музика за четене” вчера. Честито да ни/му е.
След първата част на интервюто вече трябва да сте се убедили, че Стефан има разностранни интереси и идеи и ще се съгласите, че най-вероятно му предстоят още много успешни дебюти. Аз мога да ви издам, че предстои да дебютира в нови музикални жанрове, но обещах да не казвам повече. Мога обаче да разкажа с неговите думи за един пропуснат музикален дебют...
Стана покрай един човек, който го познава и знае, че аз се занимавам с музика. Бях споменал, че сигурно ще е много лудо да направя ремикс на Азис. И той ме попита дали наистина искам. Казах "Защо не?” Той ми даде телефона на мениджъра или на някои от неговите хора, не помня. Каза да се обадя, че щял да говори да ми дадат някакви песни да направя нещо. Така си остана.
Защо не звънна? Да не вземе да се съгласи...?
От една страна, да. Не знаех и дали аз няма да се изложа. Дали няма да е голяма грешка.
Връщаме се отново на темата с българските артисти, с които би работил, и Diamondz се разпалва за нивото на изпълнителите от родната музикална сцена.
Българските артисти – като тръгнеш от чалгата и стигнеш до рапа, с много малки изключения, не се опитват да направят нещо ново и различно. Всеки се опитва да направи "нещо като...” някой друг. Например Риана вади ново парче и някоя от нашите певички си казва "О, Риана извади ново парче и е мегахит. Искам и аз парче като нейното.” Не трябва да искаш да правиш като нейното, трябва да искаш да направиш по-добро от нейното. Никой обаче не се стреми да минава едно ниво нагоре, а всеки се стреми да стигне до определено ниво, като си мисли, че това е таванът и това е гаранцията за успеха. Ами не е. Защото ти докато стигнеш дотам, онзи вече е напред и ти си отсвирен фатално.
Затова нивото на българските продукции за мен не е мръднало от 10 години насам. Някои хора са мръднали, но като цяло нивото не е мръднало. Никой не прави повече от другия и всички си тъпчат на едно място. И не искат да работят. Трябва да се бачка.
Виж какви неща пеят. "Бургас и морето” щом съществува в тоя формат... Там се пее едно и също от много години. Аз го разбирам – традиция и т.н., но направете нещо за новите артисти. Няма развитие, а трябва да има. Трябва някой да ги бута тези неща, да ги развива. Да се правят уъркшопи...
Направи ти един уъркшоп...
Аз бих направил уъркшоп и се сещам за хора, които биха участвали в него, за да споделят опита си с други, които тепърва започват да се занимават. Но за един такъв уъркшоп кой ще даде минерална вода, енергийни напитки, кой ще даде място без пари, техника без пари. Аз нямам работа, как да направя уъркшоп, който струва 3000-5000 лева.
Можеш да се вкараш в някоя по-голяма платформа, например някоя музикална конференция
Да, може. Но истината е, че не съм аз човекът, който трябва да се занимава с тези неща. Аз не съм човекът, който трябва да ги организира. Аз може би би следвало да участвам в такива форуми – като зрител или изпълнител, но не аз трябва да ги организирам.
Това трябва да са хората, които се грижат и развиват културата. Аз съм артист. То е като със спорта – за да могат хората да спортуват, трябва да има някой, който да им даде база да спортуват, да ги организира и да създаде някакви условия за спортуване, за да може тези хора да се зарибят и да се отдадат на спорта. Това трябва да се направи и за музиката, но не трябва да се прави от артистите.
Нали има Културно министерство - да се хване и да зарибява хората по култура. Кой зарибява по култура в България? Никой. Аз едно време не съм имал досег до тези неща. Ако съм знаел на 15-16 години, че съществува възможността за правене на музика с компютър, в момента щях да съм на съвсем друго ниво. Сега се намира това нещо в интернет, но ако имаше някой, който да покаже това на по-малките, щеше да е много по-добре и нямаше да се чудим защо днешните младежи ходят и пият по градинките и защо не се интересуват от култура, и защо има чалга, и защо културата запада. Ами запада, защото никой не се грижи за нея.
Затова и артистите като Diamondz и другарчето му от True Badness – Томи, само се грижат за себе си, сами си намират участията, сами си създават връзките... понякога и в Skype.
След като 2 месеца дебнех Mensah в Skype, най-накрая ми писа. Говорихме много, пращах му парчета. Каза ми, MENSAH МИ КАЗА, че нещата, които му пратих тогава, са по-добри от неговите неща по времето, когато правил дъбстеп. И аз щях да се гръмна! Знаеш ли какво беше? В 2:00ч. през нощта подскачах пред лаптопа. Даде ми много полезни съвети, сега ги следвам. Очаквам отново да попадна на него в Skype, защото имам да му пращам едно 4-5 парчета, които ще му харесат.
Това ми е шансът – да пращам моя музика на тези диджеи, които пускат по радиа и фестивали, които хората слушат. Някой като пусне мое парче и като каже на кого е парчето и БАМ! Решава да види кой е Diamondz, отива в Soundcloud, аз там съм качил още 5-6 парчета. Зарибява се и така. Общо взето процесът е такъв – набутваш се в плейлистите. В момента аз съм в процес на опитване за набутване в плейлистите. Ще стане.
Затова и ти казах, че планът ми е да направя супермного парчета. Ще ги направя. Направих едно парче за 2 дни. Първата вечер му направих скелета, втората – миска и мастера.
Как разбираш, че едно парче е готово? Кога решаваш, че "Ей, това е. Спирам да го ръчкам!"?
Заставаш от другата страна. В публиката си. И слушаш. Ако ти звучи завършено, ако не си казваш „Е, тук трябва да влезе това, ама го няма”, тогава. Трябва да съм доволен от него. Има неща, от които никога не съм доволен, колкото и да съм ги ръчкал. Наскоро Ясен (Disko Nuter), ми разказа за едно негово парче, което прави от 3 години. И постоянно има нещо да му дооправя. Всеки път е по-добро, но има още какво да се работи. Това парче ще го прави винаги. Аз нямам такова.
На финала на разговора се сещам, че не съм задала ПЪРВИЯ си въпрос (онзи за творческите планове се самоизбистри):
Откъде идва Diamondz?
Преди това бях World Premiere. Но World Premiere ми звучеше като за тренировка, използвах го докато се учех. Почувствах, че трябва да е нещо различно, защото бях започнал да правя доста по-различни неща, подобри ми се звука и исках друго име.
В продължение може би на месец постоянно мислех какво да бъде това ново име. Трябва да стои на плакат добре, на флайър добре, да звучи добре, да се запомня лесно и т.н. Всякакви имена ми минаха през главата и си ги записвах. В този период с приятелите ми драскахме навсякъде с маркери. Аз без да се усещам навсякъде рисувах диаманти. И накрая си казах: „Ти постоянно ги рисуваш тези диамантчета, защо пък да не си Diamondz”. Предположих, че може би има вече такъв, но потърсих и се оказа, че няма. Супер, аз съм!
Той е. Запознахте се. Добро момче, нали =) Чуйте музиката му в SoundCloud>>
